Стопанска панорама

Пред идните дни и седмици американският президент Джордж Уокър Буш ще предприеме нов опит за да премине през конгреса неговият енергиен проектозакон.На фона на петролни цени от порядъка на 50 долара за барел шансовете за одобряването на проектозакона донякъде се подобриха , но през последните години между републиканци и демократи не се е стигало до споразумение по въпроса енергия.Природозащитни групи и индустриални сдружения проявяват изключителна активност отстоявайки своите гледища.

За да увеличи добива на нефт в собствената страна Буш настоява да се разработят нефтените находища в в северна Аляска и близо до плажовете по крайбрежието на Флорида.Американската автомобилна индустрия се противопоставя на всеки опит за въвеждане на нови по-строги предписания.Такива предписания биха могли да принудят например автомобилопроизводителите от Детроит да предлагат автомобили които изразходват по-малко гориво Усъвършенстването и въвеждането на такива двигатели за един петгодишен период би струвало 1 милиард и 200 милиона долара.

Междувременно високите цени на петрола се превърнаха в САЩ в политически въпрос.Високите цени на петрол струват на американците миларди долари допълнително и спъват съществено конюктурата. Високите цени на петрола имат в СЩ въздействието на масивно поачване на данъци.Повечето водачи на превозни средства нямат друг избор освен колата си тъй като в страна на големите разстояния както СЩ няма достатъчно обществен транспорт.Така американците просто трябва да зареждат бензин тъй като без кола не могат да отидат нито на работа нито на пазар. Около тристате милиона американци съставляват шест процент от световното население изразходват обаче около една четвърт от предлагания в световен план петрол.

Според преценките на експерти глобалният петролен проблем лесно може да се разреши.От 20 години насам америкацнте все повече купуват джипове , пикапи и миниванове , с голям разход на гориво.Междувременно делът на леките коли в СЩ е паднал на под 50 процента от общият пласмент . Почти никой не се задоволява с малка кола.Средният разход на гориво на всички американски коли е 12 литра на сто километра при възходяща тенденция.Обяснението за любовта на американците към коли гълтащи много бензин е близко до ума.Поради изключително ниските данъци върху горивото в СЩ литър безоловен обикновен бензин струва пресметнато в евро само около 46 цента. Нито Белият дом , нито Конгресът не правят сериозни опити да се възпира прекомернат употреба на петрол , отбелязва критично американското икономическо списание “ Бизнес Уик.” Евентуално намаляване на средния разход на бензин от 12 литра на сто километра на оокло шест на сто би означавало, на ден в САЩ да се изразходват шест милиона барела петрол по-малко, отбелязва списанието цитирайки авторитетет енергиен експерт.

Поради радикалните си данъчни и социални реформи Словакия е сочена за пример от международните стопански кръгове.Миналата година световната банка класифицира Словакия като “най-силно ориентираната към реформи икономика “ в света.Междунардни концерни , главно от автомобилния бранш откриха Словакия като истински рай за инвестиции. Още в началото на 90-те години Фолксваген стъпи в Словакия и се превърна междувременно в най-големия износител на страната.След като през 2007-а година влязат в експлоатация намиращите се в момента в строеж заводи на Пежо и Хюндай-Киа малка Словакия с предвиждана годишна продукция от около 800 хиляди коли ще минава за една от най-големите автомобилни нации.В съпоставка с броя на населението от 5 милиона и 400 хиляди ,с годишно производство от 150 автомобила на хиляда жители Словакия ще бъде дори и абсолютен номер едно в света. Задено с големите концерни , в страната идват и голям брой чуждестранни фирми произвеждащи резервни части. По политически причини до преди няколко години приемането на Словакия в Европейския съюз бе под въпрос поради което международните инвеститори избягваха тази страна.Сега обаче Словакия предлага на американски инвеститори като стоманодобивния концерн ЮЕС Стиил или южнокорейския автомобилен концерн Хюндай идеална кобинация от членство в големия пазар на Европейския съюз и въпреки това далеч по-ниски производствени разходи отлокото в другите страни членуващи в Европейсия съюз.При това чуждестранните инвеститори ценят у словашките работници тяхната по традиция висока техническа квалификация както и тяхното пословично трудолюбие. От началото на 2004-а година в Словакяя е в сила единен данък от 19 процента за всички доходи на фирми и на частни лица. Дивидентите пък избщо не се облагат с данъци.Трудовото право също бе рформирано в духа на фирмите , както и социалната и пенсионната система.Така Словакия стана привлекателна не само за големите концерни , но и за по-малките фирми от страните в непосредствено съседство. Поради това Австрия например миналата година намали в хода на данъчна реформа значително фирмения данък за да предотврати грозящия отлив на австрйиски фирми по посока Словакия. След 40-години грижи от страна на държавата на не всички словаци обаче се харесват предписваните от правителството в Братислва призиви за “ собствена иницатива” и че “ Трудът трябва да се изплаща.” Но въпреки това няма почти никакви стачки и профсъюзите са слаби.Негативните страни на инвестиционния рай Словакия са високата безработица, с 18 процента една от най-високите в Европейския съюз , мизерията сред ромското малцинство, което се преценява на осем процента от населението , както и огромните регионални разлики. Също и правителствени политици и синдикалисти от старите страни членки , на които Словакия се препоръчва като пример за подражание по отношение на реформите , не са особено очаровани от реформаторския устрем в тази образцова неолиберална страна.Те критикуват Словакия като пионер в в дъмпинга на заплатите и данъчната конкуренция. Правителството в Братислава избщо не се смущава от такива критики . Християндемокртическият министър-председател Микулаш Дзуринда контрира с аргумента , че без вътрешна конкуренция Европейският съююз не би могъл да бъде конкурентоспособен извън своята сфера и никога не би могъл да стане най-голямата икономическа сила в света.