Страдалческият път на папа Йоан Павел Втори

На Великден 84-годишният папа, с крайно напрежение на силите, се показа безмълвно на прозореца си. Той благослови богомолците, но не можа да каже нито дума.

Какво точно е здравословното му състояние, по този въпрос Ватиканът упорито мълчи. Изобщо цялата медийна политика на курията е крайно слаба през последните седмици. Информация за развитието на болестта на папата се дава произволно и недостатъчно, което неизбежно води до спекулации, подхранвайки същевременно обществения интерес. Най-късно след видяното по Великден, отново на дневен ред излизат старите питания.

Необходимо ли е наистина медиите да ни показват страданията на престарелия понтифекс? Трябва ли той до последния момент да демонстрира на обществеността борбата си против немощта? Мненията са раздвоени. За едните това е прекалено, за другите – повод за възхищение. Все пак кадрите с болния Йоан Павел идват от Ватикана, а не от някой воайорски частен канал.

Папата винаги е умеел да използва медиите за своите цели. Масираното му телевизионно присъствие през последните седмици е съвсем по вкуса му. Той изобщо не е инструментализиран от медиите, напротив – той използа камерите, за да разпространява своето послание: болестите и изобщо страданието е част от човешката природа. Това обаче е едно послание, което противоречи тотално на духа на времето. Това е послание, което западните общества, стремящи се да забравят, че сме слаби и смъртни, просто пренебрегват. Така че този папа ще продължи да отправя предизвикателства към нас до последния си дъх.

Дебатите за евентуална оставка, каквито напоследък отново се водят в медиите, са безпредметни. Папата сам винаги е изключвал подобна стъпка. Наместникът на Христос не може просто така да си подаде оставката, Христос също не е слязал от кръста. Това е!

През последните години високопоставени кардинали не изключваха възможността за оттегляне на Йоан Павел в случай, че състоянието му просто не му позволява повече да ръководи църковните дела. Наблюдателите смятат обаче, че моментът за една такава стъпка вече е пропуснат. Освен това тя може би няма да се хареса на твърдото ядро в ръководните етажи на Ватикана; най-малкото затова, защото с оттеглянето на папата ще загубят своите важни постове и ръководителите на различни отдели и служби.

Докато папа Йоан Павел Втори е в състояние да дава израз на своята воля, та дори само с жестове, нещата във Ватикана ще продължат както досега. Но папата вероятно ще се показва все по-малко пред обществеността. А това изправя ватиканските режисьори пред едно съвсем ново предизвикателство.