Страна без приятели

Да оставим настрана музикалната страна на играта Евровизия – песента на Елица и Стоян беше чудесна, може би твърде сложна за този вид масово оценяване, където драматичната сръбска естрада (преди казвахме чалга) винаги ще печели. Нека все пак обърна внимание на факта, че това не е “автентичен фолклор”, а много професионална авторска музика с фолклорни мотиви.

Играта е един своеобразен тест за национални лоялности и афинитети. Както знаете, условието на последния тур е нито една страна да не гласува за своя кандидат. С това ситуацията напомня футболен шампионат, където са елиминирали твоя отбор - за кой викаш? От една страна за песента, която харесваш, но от друга – за “своите”.

Първото, което сте забелязали, че в западна Европа националните лоялности играеха много по-малка роля - там в гласуването имаше много повече изненади породени може би от качествата на музиката. Колкото по на изток отивахме, толкова по-железни бяха отборните реакции. Който смята, че са се разпаднали Югославия или Съветския съюз трябваше да гледа гласуването в събота. Към тях трябва да прибавим и скандинавския блок, който се държеше доста пост-социалистически.

Не казвам, че само националните симпатии са били важни, нито че играта не е интересна или обективна, а просто че тя ни помага да видим и нещо повече от музиката. Да направим тъжната констатация, че България няма приятели – няма страна, за която еднозначно да знаем, че ни подкрепя. Първият избор на Молдова е Румъния, но първият избор на Македония е Сърбия. Вярно, че ни поставиха на първо място от Гърция, а и доста напред бяхме в Испания, но не се иска много прозорливост, за да си дадеш сметка, че това е заради хилядите български емигранти там, които се мобилизираха да пращат SMSи. Точно такъв е вотът на Германия или Холандия за песента на Турция. Според някои този вот на диаспората е решаващ, но аз не бих го надценявал. Удивителното е, когато Хърватска гласува за Сърбия, с която през 90те беше във война, а Русия – за Украйна, с която е в тежки конфликти.

Стана ясно, че отвъд леките симпатии от страна на Чехия и Унгария, загубили сме своята постсоциалистическа идентичност, че няма такова нещо като “източна Европа”. Но въпреки безбройните изследвания и колоквиуми от 90те, Балкани като че ли не са възникнали. Или поне ние не сме в тях, не печелим еднозначна симпатия на съседи като Румъния, Сърбия или Турция. Е, всеки знае, че Балканите не са Скандинавия, но дали не сме си подложили за това – с надменното отношение към Македония, с презрението към Румъния, с периодичните вълни на антитурски популизъм, с подкрепата си за бомбардировките на Сърбия?...

Усещането ми е, че такава каквато е България днес, тя никога не може да спечели един такъв конкурс, колкото и гениални изпълнители да излъчи – просто няма достатъчно страни, които да я подкрепят. Е, ще кажете, една игра, голяма работа. Но дали е по-различно в политиката, в икономиката, в науката?