1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страничните доходи на германските депутати

10 октомври 2006

Страничните доходи на германските депутати остават под ключ до края на годината. През декември се очаква решението по въпроса на Конституционния съд. Деветима депутати подадоха обжалване против законовото решение за разкриване на доходите, което е в сила от началото на тази година. Повече от Бернд Греслер:

https://p.dw.com/p/AuXq
Снимка: AP

Например – Райнхард Гьонер. Депутатът от ХДС организира съвсем между другото дейността на Сдружението на германските работодатели, като получава затова поне два пъти повече пари от заплатата си като депутат. Затова депутатката от Лявата партия Гезине Льотч настоява за повече транспарентност:

“Интересният въпрос е защо един депутат има странични доходи, кой оказва въздействие върху решенията му тук в Бундестага. Всичко, което може да бъде повлияно отвън, трябва да бъде разкрито пред обществеността.”

Още миналата година мнозинството в Бундестага стигна до извода, че повече транспарентност ще допринесе за повишаване на престижа на германския парламент. Взето бе решение за заостряне на закона за депутатите, постановени бяха и нови правила за поведение. За напред народните представители трябва да дават подробен отчет на председателя на Бундестага за своите странични приходи, а той от своя страна трябва да ги обнародва; не точната сума, а дали например даден депутат взима повече или по-малко от 7 000 евро допълнително в месец. Седем хиляди евро е приблизително месечната заплата на германските депутати. Председателят на Бундестага обаче не смее да публикува нищо, тъй като деветима депутати заведоха дело пред Конституционния съд. Един от тях е либералът Хайнрих Колб, предприемач от Хесен:

“Ако данните бъдат обнародвани тогава всеки ще може да види не само колко печеля аз, но и брат ми, тъй като ние двамата сме собственици на нашата фирма. А от тези данни могат да се направят изводи за равнището на печалбата в нашето предприятие, за нашата платежоспособност. Но това вече би било намеса в нашия бизнес.”

Всъщност новият закон е насочен най-вече срещу публичните лобисти – подчертава Гезине Льотч:

“Главният проблем според мен са например адвокати, работещи за големи международни канцеларии, които биха могли да окажат влияние върху законодателството в данъчната сфера. Подобно нещо естествено е повече от нежелателно.”

Конституционните съдии са изправени и пред други трудни въпроси. Така например един от ищците се съмнява доколко упражняването на мандата е главната работа на депутатите. Той казва, че дори канцлерката, която също е депутатка, се занимавала главно с правителствената си дейност.