Страсбург, "столица на Европа"

ту от едната, ту от другата страна. Сега той принадлежи на Франция. Много от хората в града говорят както френски, така и немски. Затова бе много важно, че Страсбург се превърна в център на европейската активност, първо с основаването там през 1949 на Съвета на Европа, а по-късно с изграждането на Европейския парламент. Гидът, който развежда група туристи на една от остъклените тераси на сградата на парламента, обяснява:

"Вън виждате: отсреща е Съветът на Европа, една европейска организация, която обаче няма нищо общо нито с Европейския парламент, нито с ЕС."

Първоначално Европарламентът бе като по-малък брат на Съвета на Европа. В продължение на двайсет години Европарламентът заседаваше в сградата на Съвета. Но през 1999 малкият брат стана независим и по-важен. За да противодейства на непрестанните опити на Брюксел да го завземат, парламентът издигна своя огромен стъклен дворец на брега на река Ил. Тук заседава сега най-големият свободно избран парламент в света - но само дванайсет пъти годишно за една седмица. Иначе сградата стои празна.

Макар че Съветът на Европа не е така важен в сравнение с Европарламента, той върши много важна работа в сферата на човешките права: всички страни-кандидатки за ЕС трябва първо да се квалифицират за Съвета в Страсбург. Това включва и квалифициране пред Европейския съд за човешките права, първоначално - придатък на Съвета на Европа, който е на път обаче да стане независим.

Градското ръководство не се смущава да нарича Страсбург "европейска столица" - както чуваме от кметицата Фабиен Келер:

"Страсбург е градът-символ на германско-френската ос, която представлява сърцевината на европейския проект."

Г-жа Келер постоянно трябва да брани своя град от нападките на Брюксел. Натискът за преместването на Европейския парламент в същинската столица на ЕС става все по-силен. Само че европейските институции за извънредно важни за Страсбург, за неговия имидж и за местния бизнес.

Това разбират и местните хора - макар не всички да са наясно с разликата между Европейския парламент и Съвета на Европа. Един от тях е 61-годишният бивш финансов служител Рихард Хенгел, който казва:

"Това е все същото. Тези, които са тук, нямат никаква власт. Истинската власт е в ръцете на онези, които са в Брюксел. Мисля, че Страсбург е добро място за печелене на пари, само че тукашните нямат думата."