"Страстите Христови"

От векове насам християните, опирайки се на Библията, твърдят, че евреите били виновни за смъртта на Исус. Християнският антиюдаизъм черпи изключително от изявления, съдържащи се само в Евангелието на Матей, които нямат обаче историческа стойност и които представляват най-вероятно вторично образувание с ясна теологическа насоченост.

Като вярващ юдей, историческият Исус спори с първосвещениците по вярното тълкуване на Тората, Петокнижието. Той не предоставя аргументи за антиюдейски чувства. Той просто отразява вътрешноюдейските търкания. Едва след окончателното откъсване на християнството от юдаизма към средата на 2 век, библейските изявления за евреите започват да получават антиюдейски прочит - една фатална херменевтика, която си остава популярна до ден-днешен.

Не на последно място под впечатлението на Холокоста, християнските църкви се сбогуваха с теорията за колективната еврейска вина за смъртта на Исус. В католическото пространство преосмислянето започна с решенията на Втория ватикански консил от началото на 60-те години.

Само че това прозрение все още не е проникнало във всички християнски църкви, да не говорим за сектите. Християнският антисемитизъм, особено в Източна Европа, далеч не е преодолян. В някои католически кръгове на Полша и Унгария омразата към евреите, като "богоубийци", все още е жива. Същото може да се каже и за американската католическа секта, към която принадлежи режисьорът Мел Гибсън.

Още преди една година неговото фундаменталистко разбиране на Библията вдигна шум в американските медии; стигна се до един вид "Kulturkampf" между изповядващите евангелистки направления две трети от американците и еврейски групи. Сега могъщите еврейски организации в Америка заявяват, че филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови" отново дава храна на тезата за колективната вина на евреите - въпреки упоритите опровержения от страна на Гибсън.

В своя двучасов филм американският режисьор предлага на публиката оргия от кръв и насилие. Мел Гибсън бил казал, че който не може да понася изобразяването на насилието, може спокойно да си излезе. А най-добре е човек изобщо да не се захваща да гледа това кръвопролитие; още повече, че филмът не казва нищо съществено по въпроса за връзката между вина, жертвеност и спасение. Тази централна тема на всички религии изобщо не се поддава на филмова инсценировка.