Страстната седмица и българските страдания

Според християнското учение на днешната Велика сряда от Страстната седмица Исус, освен че изцелява болни и слепи, отправя към учениците си важно предупреждение – да не ламтят за слава. Българите никога не са били ревностни Христови ученици, а родните им политици най-малко, особено когато се намират в трескавото, граничещо с лудост състояние преди избори.

Неистов ламтеж за власт

Тогава ламтежът не само за слава, а най-вече за власт става неистов и вечният Иуда, който на днешната Света и Велика Сряда уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника, като че прозира в думите и делата на своите съвременни следовници от българската политическа сцена.

На нея, само за броени часове, четирима депутати от ОДС се отрекоха от своите партии и избиратели, за да се присъединят към неясната нова парламентарна формация на един новопокръстен „месия”, който освен че проповядва шумно срещу корупцията, странно защо се обяви едва ли не и за първия български консерватор. В същото време не толкова славата, колкото тлеещата надеждица за власт, накара депутат, бивш краен националист, да прескочи в края на мандата си в застрашително намаляващата парламентарна група на сините.

Ламтежът за изборна слава, която да прерастне във власт, личи и от всеки залп в боклучената война за София между двамата основни претенденти за бъдещия премиерски пост. Вместо аромат на цветя и тучна пролетна зеленина, във въздуха на българската столица се носи вонята на нечистотии, а в публичното пространство продължават да прелитат словесните найлонови пликчета с отпадъци, с които Сергей Станишев и Бойко Борисов не се уморяват да се замерят по медии и от обществени трибуни. Което дава пълно основание на двата милиона обитатели на града да определят тазгодишния си Великден като „боклучен”.

Пренебрежение и мръсотия

Всъщност повечето българи наричат и живота си „боклучен”. Неовладяема престъпност, потискаща повсеместна корупция, глождещо чувство за европейска маргиналност, пораждано от бедността и пълното пренебрежение на управляващите към основните социални нужди на хората от сигурност на старини, от нормално здравеопазване, дори от минимум детски градини за отглеждане на все по-силно оредяващото „бъдеще” на страната, пропагандна политическа и културна помия, с която безбройните вече електронни медии заливат денонощно хората и мръсотия, мръсотия, мръсотия...

Така вървят през Страстната си седмица българите. Седмицата, в която православните християни преосмислят правилния път, захранват вярата си и в която всеки ден е Велик.