Стратегическото партньорство е само на хартия
29 ноември 2007
Никола Саркози се връща с пълни дисаги у дома. По време на първото му официално посещение в страната на изгряващото слънце, бяха подписани икономически споразумения на стойност 20 милиарда евро. Китай купува 160 самолета Еърбас и две атомни електроцентрали, френската телекомуникационна компания Алкател доставя съоръжения, енергийният концрен Suez участва във водоснабдяването, а фармацефтичният концерн Sanofi Aventis ще строи фабрика за антигрипни ваксини. За сравнение: завръщайки се от Китай германската канцлерка донесе у дома само споразумение за 130 милиона евро.
„Саркози обира плодовете на германската политика спрямо Китай от последните години преди Меркел”.
Това казва Еберхард Зандшнайдер. Той е известен познавач на Китай и ръководи научния институт към германското общество за външна политика. Зандшнаедер е убеден: „Причината е в срещата на Меркел с тибетския духовен водач Далай Лама в канцлерството, малко след посещението й в Китай. Това според експерта означава срив в доверието между двете държави, равносилен на някогашния разрив в отношенията между Шрьодер и Буш. Подобни са и коментарите на държавно контролираните китайски медии. Като се има предвид леда между Берлин и Пекин , Франция влиза в ролята на третия, който печели от свадата между другите двама.
И все пак сметките не са така прости. От поръчките на самолетите Еърбас печели и Германия, при това в същата степен както Франция. А що се отнася до продажбата на ядрена техника Франция и без това има предимство пред останалите потенциални износители. „Германските социалдемократи така и така щяха да попречат на продажбата на такава техника”, казва християндемократът фон Клаеден. „Нашите икономически отношения не са влошени”, казва още депутатът, който е и външнополитически говорител на християндемократическата фракция в Бундестага. Политическите отношения между Берлин и Пекин обаче са в лошо състояние .
Възторженият прием на френския президент в Китай не беше случаен.
Саркози остави пълномощника си за човешките права в париж и отказа да се срещне с Далай Лама, който ще посети Франция по време на Олимпийските игри Освен това също както предшественика си Ширак, Саркози се обяви за премахванена наложеното от ЕС оръжейно ембарго над Китай, предизвикано от кървавата разправа с опозиционните сили на пекинския площад Тянън Мън. И като капак на всичко френският президент осъди запланувания в Тайван референдум за членство в ООН като едностранна и необмислена инициатива. Пекинското ръководство искаше да чуе точно това.
Поведението на Саркози в Пекин не беше съгласувано с ЕС, също както и срещата на Меркел с Далай Лама.
„Единната политика на ЕС спрямо Китай е само на хартия”, казва Еберхард Зандшнайдер и добавя: „На практика всяко едно европейско правителство провежда своята си национално мотивирана политика спрямо Пекин. А това води до некоординирано и взаимно съперничещо си поведение”. И докато това не се промени Пекин ще държи печелившите карти в ръцете си, противопоставяйки една на друга европейските държави.
Според Елмар Брок, дългогодишният председател на външната комисия в Европарламента, ЕС има нужда от външен министър, който да координира политиката на отделните страни.
Дали обаче координирането е достатъчно, за да се преодолеят обективните различия в интересите на европейските държави? Досега тибетския духовен водач е приет на държавно ниво от 12 страни-членки на ЕС, които искат от Пекин да спазва основните човешки права и религиозни свободи. Франция, Италия и Великобритания обаче не искат да застрашават икономическите си интереси, припомня седмичникът „Ранишер Меркур”.