Страх в Космоса

Тази година Недко Солаков представи изложбата си "Емоции" в два германски града - Бон и Дармщат. В бонския Кунстмузеум - един от най-реномираните музеи в Германия, тя предизвика голям интерес. Професор Щефан Берг, генерален директор на музея споделя следното за творбите на българския авангардист: "Това е творчество, което залага на едновременния ефект на образа и текста. В него изобилстват малките, забавни, анекдотични, дори абсурдни наблюдения от всекидневието, често пъти отнасящи се до личността на самия Недко Солаков."

Една от рисунките от сборника заема почти половин страница в германския всекидневник. На нея се изобразени две малки черни човечета. Едното държи огромен букет. Под рисунката стои надпис на английски език, който в превод звучи така: Съпруг подарява на жена си огромно цвете. Нейният страх - явно този път той е направил /най-вероятно скришом/ нещо наистина лошо.

Ведър песимизъм

С този пример читателят на геманския всекидневник може сам бързо да добие представа какво още го очаква в сборника с черните мастилени рисунки на ръчно произведена хартия. Авторът на реценцзията е впечатлен от това, колко ведър може да бъде песимизмът и колко успокояващи могат да са страховете.

Във Вселената на Недко Солаков всичко се страхува. Например, димът, който се бои да излезе от топлия комин и да се вие в студа, светкавиците, които се страхуват от тъмното и - може би най-успокояващото от всичко - тъмнината от себе си, пише авторът на статията. Дори думите "да" и "не" се страхуват една от друга. И то в еднаква степен. "Ето защо умните хора казват вместо това "може би", е коментарът на Недко Солаков.

Противополжностите

като част от изкуството на Солаков - да и не, черно и бяло. Инсталацията "Живот /черно и бяло/", която Солаков представя на Биеналето във Венеция през 2001 година, е може би най-известната творба на авангардиста, коментира рецензентът от Зюддойче цайтунг. Инсталацията се състои в следното - двама майстори от сутрин до вечер пет месеца наред боядисват едно помещение. Единият в бяло, другият след него в черно. Всеки препокрива работата на другия, въртят се в кръг цял един живот.

Мастилените човечета на Солаков от цикъла "Страхове" сякаш често водят доста прозаичен живот, което може да се обясни и с факта, че са изключително малки, заключава рецензентът. Топчестите им глави често са наведени, може би под товара на ежедневието. Според рецензента на Зюддойче цайтунг човечетата често изглеждат така сякаш не са успяли да се справят със задачите от ежедневието, което естествено отново ги кара да изпитват огромен страх. Щом се справят с трудностите, те гледат с благодарност и непоколебимост в бъдещето: "Какво облекчение! Сега мога и в бъдеще да се страхувам!"