1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Студентски вълнения във Франция

13 март 2006

Френските студенти завземат Сорбоната в Париж, не по-добро е настроението и сред останалото общество. Някои наблюдатели говорят дори за предреволюционна ситуация във Франция. Чуйте коментара на Ханс-Херман Николай от ДПА:

https://p.dw.com/p/AtRr
Дьо Вилпен: крива усмивка
Дьо Вилпен: крива усмивкаСнимка: AP

Във Франция предстоят ожесточени социални борби поне до президентските избори догодина. След наситената със символика краткотрайна окупация от студентите на университета Сорбона и последвалото им насилствено прогонване от полицията, емоциите в страната са крайно изострени. Премиерът Доминик дьо Вилпен, който визира президентските избори догодина, е притиснат в ъгъла и се бори за политическото си оцеляване. Неговият съперник за президентството социалистът Жак Ланг иска разпускането на парламента, защото народът бил изгубил вяра в правителството.

Няко смятат вече, че Франция преживява “истинска криза на управлението”, подобна на студентските вълнения от май 1968. “Дали страната не е в революционна ситуация?” – пита консервативният в. “Фигаро” и отговаря: “По всичко изглежда, че преувеличеният страх от една нова революционна криза, от един нов и още по-лош май 68, е главната причина за парализата на властта и упадъка на политическия живот.” Условия за преврат не съществували, смята “Фигаро”. Но по принцип кабинетът отстъпва, когато протестите станат прекалено шумни.

Този път обаче Вилпен е решен да се бори до край. Той не може да отстъпи без да увреди трайно репутацията си. Само че един перманентен конфликт би могъл да го изчерпа тотално, също както стана с предшественика му Рафарен. В обръщение към нацията в неделя той отново защити своята реформа на трудовото право, тласкаща французите към барикадите. Но обикновено така самоувереният политик изглеждаше за пръв път уморен и неуверен. Той знае, че неговият закон не е главната причина за протестите. В една страна, в която символите често са по-важни от фактите, това е просто вентилът за насъбралото се социално недоволство, което би могло да го помете от власт.

Въпреки че стопанският растеж във Франция от години вече е по-висок от този в Германия, а безработицата не е по-голяма отколкото на другия бряг на Рейн, недоволството и страхът от разграждането на социалните системи прояждат френското общество. Правителството изпита това вече на собствен гръб. Пораженията му на регионалните избори през 2004 и на референдума за евроконституцията миналата година, както и последвалите през есента безредици в предградията бяха също и израз на недоволството от изтъняването на социалната мрежа.

Опозиционната Социалистическа партия използва несигурността на хората с надежда да спечели президентските избори през май идната година. Вилпен пък се надява, че хъсът на протестиращите ще се стопи и то скоро. Само че той не може да разчита дори на единната подкрепа на консервативния лагер: либералите преминаха към опозицията, а вторият човек в правителството, вътрешният министър Никола Саркози, планира вече излизането си от кабинета.

Всъщност Саркози искаше да направи това в началото на 2007, за да се съсредоточи изцяло върху собствената си президентска кандидатура. Само че растящото обществено негодувание води до спад и в неговата популярност, затова той смята да се измъкне по-рано от правителствената отговорност и да се дистанцира от съперника си Вилпен. Президентът Ширак не иска, а и не може да му попречи: недолюбваният и в недобро здравословно състояние държавен глава отдавна е изпуснал юздите на водещите си министри. Той се държи настрани от вътрешнополитическите борби и се опитва да си върне до изборите старата популярност чрез активност в полето на външната политика.