Студия на ООН за миграцията

Ако населението в най-богатите страни на света продължи да се увеличава през следващите десетилетия, това ще бъде благодарение на притока на имигранти. Този извод се отнася най-вече за Европа. Тук са необходими мигранти – подчерта Рита Зюсмут при представянето на доклада на ООН:

“При нас се смята, че мигрантите са слаби и се нуждаят от богатите страни. От друга страна обаче ние също имаме нужда от тях.”

Тъй като раждаемостта в развития свят е ниска, притокът на имигранти компенсира слабия демографски растеж. Специалистите на ООН са на мнение, че ако сегашната тенденция се запази, между 2010 и 2030 пришълците от бедните страни ще допринесат за нарастването на населението в индустриализираните държави. Рита Зюсмут подчерта обаче, че миграцията е необходима не само от тази гледна точка:

“Ние имаме нужда едни от други също и поради икономически съображения; заради иновациите и идеите, но също и затова, защото мигрантите са готови да се захванат с работа, която други при нас вече не искат да работят.”

В света днес има 191 милиона мигранти, една трета от които живеят в Европа. Освен Европа, другата главна цел на бежанците е Северна Америка. Три четвърти от всички мигранти са разпределени само в 28 страни на света.

Специалистите на ООН изразяват обаче загриженост във връзка с огромните рискове, които толкова много хора поемат, за да се доберат до богатия свят. Затова се подчертава, че богатите и бедните страни трябва да търсят съвместни решния. Министърът на вътрешните работи на Гана Папа Овусу-Анкомоа казва, че миграцията трябва да бъде мотор, а не спирачка на развитието. Според него живеещите в чужбина ганайци например могат да гласуват в родината си. Това е една възможна форма за поддържане на връзките със старата родина. Така правителството на Гана се старае да се възползва от ганайските емигранти, надявайки се дори един ден да ги убеди да се завърнат в родината си.

Експертите на ООН подчертават, че поддържането на подобни тесни връзки изисква обмен на технология и пари. Днес миграцията е нещо повече от политически въпрос. Тя е и културен въпрос – както подчертава Рита Зюсмут, припомняйки, че централният въпрос гласи: можем ли да живеем съвместно в мир и продуктивно, за да не се стигне до конфликт между културите.