Суспендирането на Иван Славков

Това, че Международният олимпийски комитет отстрани временно своя български член Иван Славков след заседание на Изпълнителния комитет на централата ден преди отпътуването на българската делегация за Атина бе един логичен и дори удобен ход за всички, посветени в скандала за корупция, разкрит от британският екип на Би Би Си.

Логичен, защото Международният олимпийски комитет всъщност нямаше друг избор; и удобен за познавачите на корупционните изкушения, които си дават сметка, че календарът на Олимпиадата не може да поеме втори скандал от такъв мащаб и неговото ефектно ехо дълго време ще бъде необходимият рефрен за онази гнусливост, с която ще бъдат изричани заклеймяващите фрази за чистотата на олимпийското движение и неговите правила …

Защото британският екип на Би Би Си само илюстрира отдавна известната схема на пагубните за Олимпийската идея четири «П»: подкупи, подаръци, пари и печалби… Корупцията сред висшите олимпийски функционери е… на олимпийски висоти и българинът Славков съвсем не е самотен колекционер в олимпийската компания. Това обаче нито омаловажава случая, нито оневинява участващите в него. Един от интересните въпроси при предстоящото разследване е какво ще бъде поведението на приятелите на Батето, които засега гледат с олимпийско спокойствие във фотообективите. На декларираната нулева толерантност по отношение на корупционните практики, Славков би могъл да отговори с нулева търпимост по отношение на появата му в един сценарий, за който никой не го бе подготвил.

Най-нелепото обаче е, че цялото негово българско обкръжение като че ли се оказа неподготвено; сякаш простите математически уравнения са задачи с повишена трудност за родната спортна общественост, която колкото и отдавна да познава емблематичните фигури от българския спортен елит, всеки път се изненадва от доказателствата за тяхната… да я наречем, виталност…

Неподготвени се оказаха и представителите на висшата българската администрация, които не успяха да прокарат разделителна линия между личните си отношения със Славков и белята, която «нашето момче в МОК» нанесе върху образа на България. (Впрочем по същия начин висшият български чиновник се събуждаше неподготвен, когато името на България се оказваше замесено в атентата срещу папата или в маниашката ексхумация на тялото на Чарли Чаплин. )

Освен заекванията, съпровождащи някаква зле формулирана надежда скандалът да не се отрази на кандидатурата на България за зимните олимпийски игри през 2014 година и на представянето ни тази година в Атина, друга членоразделна фраза, която да изразява ясно позицията по отношение на поредното позорно петно върху българската репутация …. няма!

Всичко онова, което Иван Славков реално направи за Българското олимпийско движение, бе сринато от самия него с впечатляващо безхаберие. На този фон вчерашните публични изяви на няколко от най-известните български спортисти стъписват със своята безпомощност…

Единствено Демократи за силна България на Костов излязоха с ясна и категорична позиция - премиерът Сакскобургготски да предложи, а президентът Първанов да отмени указа, с който Иван Славков бе награден с орден «Стара планина». Не че това ще компенсира компрометираната тежест на въпросното отличие, но би било знак за дистанциране от деяние, което оттук нататък се нарежда под сянката на българския чадър, увеличавайки по този начин алеята на славата, която от едната страна плетем, а от другата разплитаме…