1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сценарии за бъдещето на Косово

16 ноември 2007

Бяло, черно, зелено. Това не е предложение за бъдещия национален флаг на Косово, а определение за три възможни сценария за бъдещето на Косово. Подробности от Клаус Даман:

https://p.dw.com/p/CI44
Снимка: Zulfija Jakupi

На 10 декември така наречената Косовска тройка трябва да представи своя отчет на генералния секретар на ООН. Ето на този фон трите възможни сценария:

Първи сценарий – бяло.

Волфганг Ишингер констатира в своя отчет единствено, че Белград и Прищина не са стигнали до споразумение. След което Косово се обявява за независима държава, като преди това обаче поставя въпроса за гласуване на всенароден референдум. На този фон Белград и Москва разбират, че всяка съпротива е безпредметна и оставят албанците на мира – което е много малко вероятно. Душан Релич от берлинската Фондация наука и политика казва, че това е просто едно „теоретическо упражнение”, защото е ясно, че Сърбия и Русия няма да съдействат за независимостта на Косово.

Втори сценарий – черно.

Ишингер предлага Съветът за сигурност на ООН да се занимае отново с въпроса. В региона това се възприема като признак на безпомощност: косовските албанци се обявяват за независими, сърбите в северната част на областта обаче не искат и да чуят за независимост – стига се до разделение и в Косово отново цари хаос. Душан Релич смята тази опасност за напълно реална:

„Този черен сценарий е реалистичен. Ако се стигне до обявяване на независимост, тогава сърбите в северно Косово може да кажат, че това не ги засяга, тъй като те са под закрилата на международното право, тоест на резолюция номер 1244 на ООН. Тогава може да се стигне до ескалация на насилието и до въоръжени сблъсквания. Във всеки случай ще възникне голяма несигурност в целия регион.”

И третият сценарий – зелено.

Ишингер предлага на ООН един вид държавно обединение или конфедерация. С други думи: косовските албанци стават почти независими, получават собствена конституция, собствена армия и валута – тоест, всичко онова, което придава облика на една независима държава. Но формално Сърбия и Косово остават сдвоени, което удовлетворява Белград. Всъщност подобно решение би било фактическо признание на разделението, съществува от края на косовската война през 1999 – смята Релич:

„Дали тогава това разделение ще намери израз в конфедерация или в някакъв специален договор, като онзи между Пекин и Хонгконг, това е открит въпрос. Това е и въпрос на дипломатическото изкуство и на цялостната атмосфера, царяща между Москва и Вашингтон. Другата алтернатива, неограничена независимост за Косово, също води към катастрофа. Затова разумът повелява да се намери някаква специална форма.”