събитията в СПД

В бъдеще всичко трябва да действа по-добре. С оттеглянето си от поста председател на партията и прехвърлянето на скиптъра на Франц Мюнтеферинг канцлерът Герхард Шрьодер по свой начин подготви пътя. Убеждението за политиката за реформи в собствените редици трябва да прави Мюнтеферинг. Дотук добре, но веднага след изявлението на Шрьодер за оставката му в СПД се проявиха различия. СПектърът е широк - ако за едни реформите на социалната система отиват твърде далеч, за други трябва да отиват още по-далеч. Бъдещият партиен ръководител говори, че става дума да се провеждат реформи без бързане. Представите на канцлера и бъдещия партиен председател могат да се сведат до формулата - курсът на реформи трябва да се запази, но приложението му да стане по-бавно.

Можи би така партийното ръководство и канцлера ще имат повече свобода да убедят собствените си редици. То със сигурност е необходимо, но остава въпросът дали ще е достатъчно за разсейване на недоволството на базата и на избирателите на СПД. Сред тях палитрата реформи, независимо дали при застраховката срещу безработица или в пенсионното осигуряване и здравеопазването изглеждат като едностранно обременяване на обикновения човек. А СПД от край време се възприема като негов представител. Франц Мюнтеферинг има херкулесовата задача да приведе в съзвучие с принципите на партията програмата от реформи. Човек може да я тълкува като разяснителна работа, както обичат да правят политиците, но трябва да я вземе по-насериозно. Ще трябва да се промени самопредставата на социалдемократите, дефиницията им за социална справедливост, когато се въведат засилени елементи частно осигуряване в социалната система. Това не може да стане, както си го представя канцлера, с няколко драсвания с перото. Партийната база очаква и заслужава задълбочени дискусии.

В тях Франц Мюнтеферинг с положителност има по-добри шансове от Герхард Шрьодер. Канцлерът понякога казва, че е стопроцентово убеден социалдемократ, само че никой не му вярва. За Франц Мюнтеферинг никой няма да каже подобно нещо. Той се ползва с огромно доверие в партията, което му дава възможността да прилече базата по пътя на реформите. Той не прикри първоначалното си съмнение в необходимостта от реформи и на този фон изглежда още по-убедителен. Освен това той ще си спечели особен авторитет, ако само леко настъпи спирачките. Големи части от партийната база и от постоянните избиратели ще му се отблагодарят.

Само че така той няма само да си спечели приятели. Министърът на помишлеността Волфганг Клемент умишлено остави отворена една вратичка, когато опроверга тръгващите слухове, че иска да подаде оставка от поста заместник-председател на СДП. Клемент каза, че такава стъпка в момента не подлежи на разискване. Това може да се тълкува като заплаха, че оставка е възможна, ако темпото на реформите му се вижда твърде бавно. Естествено Клемент не е единствения. Изпитанията за СПД не са приключили, само се промениха акцентите.