Съветът за сигурност на ООН не можа да намери решение за Сомалия

д.

Съветът за сигурност на ООН не успя да постигне съгласие дори по отношение на призива да се сложи край на насилието в Сомалия. Въпреки че именно това е поръчението му – да се грижи за поддържането на мир и сигурност в света. Два дни продължиха дискусиите за намиране на изход от кризата в Сомалия. Крайният резултат бе мълчание. Тези два дни стигнаха единствено за взимане на неофициалното вътрешно решение, на първо време Съветът за сигурност да отложи обсъждането на този въпрос. Броени дни преди да се оттегли от поста си генералният секретар на ООН Кофи Анан се опита да спаси честта на ръководената от него организация, произнасяйки това, което 15-те членки на Съвета за сигурност не успяха да впишат в официална декларация. Анан призова чуждестранните войски, включително етиопските, да напуснат разтърсената от сблъсъци сомалийска държава. Той стори това без попътен вятър от страна на разединения Съвет за сигурност на ООН.

Бездействието на Съвета е трън в очите не само на единствената ислямска страна в 15-членната организация. Катар настоя, в декларация на ООН да се посочи ясно, че става въпрос за християнско нашествие от страна на Етиопия. САЩ и някои други членки на Съвета за сигурност предотвратиха това. Разбираемо е негодуванието в арабския свят, надигнало се в следствие на неоправданата намеса на американците и в следствие на поредното бездействие на Съвета са сигурност. Явно на върха на ООН се прави разлика между “добри” и “лоши” нашественици. За пореден път възниква впечатлението, че САЩ проправят пътя на своите партньори, докато те свършат каквото са си наумили, независимо дали тези партньори се казват Етиопия или Израел. Пресен е все още споменът за дългото колебание на Съвета за сигурност по отношение на войната в Ливан.

Бездействието на Съвета за сигурност на ООН, неговата неспособност да реагира винаги адекватно и съобразно даденостите, се дължи не на последно място на анахроничния му състав, на факта, че в него са представени прекалено малко ислямски държави. В актуалния случай обаче американската стартегия на мълчание и бездействие не само игнорира кръвопролитията в Сомалия, тя допуска инвазия, прехвърляща отговорността за намиране на изход от хаоса на едно безсилно временно правителство. Това мълчание, това бедействие ще доведе в крайна сметка до там, че в бъдеще ислямският свят няма да смята за необходимо да се съобразява с решенията на Съвета за сигурност на ООН. Така не само Техеран ще се осмелява за напред да пренебрегва исканията на световната организация. Едва ли не като периферна вреда може да се оцени това, че Сомалия ще загуби, превръщайки се в терен на международната борба срещу тероризма, че ще бъде лишена от шансове за развитие, и че етиопската армия, както и американските войници в Ирак, само ще привлекат привърженици на Свещената война от цял свят.