Съдбата на мигранта

В повечето страни по света думата "мигрант" е обидна. Много често мигрантите биват третирани като хора втора ръка, те са сменяеми, много често без права и биват използвани като евтина работна ръка. В повечето случаи това са хора, принудени да избягат от собствената си страна или от икономическа принуда отиват да работят в чужбина. Много често обаче това са именно хората, от които така силно се нуждае тяхната родина.

Непоносими условия

Условията на труд, при които мигрантите в много страни са принудени да работят, често са непоносими. Независимо дали азиатски строителни работници в арабските страни, събирачи на реколта от Непал в индийските чаени плантации или миньори от Конго в Ангола. Всички те са били принудени да напуснат родината си, за да подпомагат по някакъв начин семействата си. Вместо това те биват третирани като впрегатен добитък или работят нелегално. Но дори и там, където условията за труд са много добри, като например в Германия за източноевропейските лекари, или във Великобритания за южноафриканските медицински сестри, проблемът за зъвръщането на нужните специалисти в страните им остава на дневен ред.

Казано с други думи - именно тези страни, които почти нищо не могат да си позволят, поправят грешките на богатите държави, които биха могли, пък и би трябвало да могат да осигурят такава образователна система, която би била необходима за запълване на демографските празнини.

Паричните преводи - важен финансов сектор

Решението на тези, които са решили да напуснат своята страна, в повечето случаи е разбираемо.Само като си помисли човек, че заплатите в чужбина са десетократно по-високи, е естествено чуждите държави да бъдат притегателен център за мнозина. Възнагражденията в чужбина могат да помогнат на семействата в родината да оцелеят, може да осигурят образование за децата, може с тях да се купи парцел или къща и да се подсигурят старините. За много развиващи се страни паричните преводи от мигрантите са най-важния стопански фактор. И срещу това никой няма нищо против. Нито срещу обмена на ноу-хау. В дългосрочна перспектива обаче, тази еднопосочна мигрантска улица, отнемаща на най-бедните държави най-важния ресурс, е неприемлива, защото най-важният ресурс е този, който може да гради бъдещето. И този ресурс е човекът с неговите възможности и знания.