Съкрушителната победа над действителността

Напоследък често си спомням за социализма, което проличава за редовните ни слушатели. Колкото повече наближава часът на историческото за България членство в ЕС толкова повече на повърхността избиват старите навици. С риск да засегна запалени до крайност футболни запалянковци ще дам поредния пример, който все пак ни бе натрапен тези дни. По принцип не съм привърженик на спортните аналогии, нито на футболните сравнения когато става дума за политика. Сега обаче няма как да избегна футбола, защото той е централното събитие на което искам да обърна вниманието ви. Той често е използван и за политически и за патриотични цели, надхвърлящи далеч предмета на играта, но в последните дни ми се струва, че това надхвърляне мина всякакви граници. Коментарите около участието на футболния отбор „Левски” в шампионската лига върнаха времето в годините, когато това, което се говореше публично беше точно обратното на действителността. Интересува ме именно тази подмяна. Как става така, че журналистиката, при това спортната, може да се изроди в евтина, но масирана пропаганда Припомням накратко фактите. „Левски” се класира за Шампионската лига след като спечели срещу италианския „Киево”. А игра с него, защото футболът в Италия бе сполетян от акция чисти ръце и няколко от най-силните италиански отбори отпаднаха от надпреварата. Т.е. нашият извади късмет, защото в предварителната фаза можеше да играе с много по-силен италиански тим от ранга на Фиорентина или Ювентус. Това до някъде омаловажава „историческия” както го нарекоха медиите, успех на сините. Доказа го представянето им в самия шампионат. „Барселона” буквално се подигра с „Левски” като ги разгроми с пет на нула. „Челси” на практика направи същото, защото вкара три гола на наш терен и още в средата на второто полувреме предреши изхода и от следващата среща. С две думи дебюта на „Левски” в Шампионската лига бе повече от неубедителен. И тук започва подмяната. Коментарите и около двата мача подмениха изцяло реалността, отказвайки да приемат простия факт – че българския отбор се представя, меко казано лошо, в тази битка. Когато „Барса” ни разгроми с пет на нула утехата беше, че „Левски” все пак играе в Шампионската лига. Когато „Челси” ни би на наш терен с три на един, настана луда радост, защото сме им вкарали гол. „Пуснахме кръв на Челси”, „Голът на нашето момче засенчи хеттрика на Дрогба” – са само някои от заглавията във вестниците, а коментарите в спортните студиа напомняха кошмарите на Оруел. Ако човек не знаеше резултата би помислил, че „Левски” не само е победил, но и направо разгромил противниците си. Почти не се чуха думи на трезвомислие. Очевидно е, че щом падаме с такива голови разлики мястото ни не е там. Все пак в България футбол не се играе от вчера и можем да имаме по големи изисквания от това да ни млатят с пет на нула. В миналото „Левски” е имал далеч по добри отбори и ярки футболисти и е печелил важни и трудни мачове срещу първокласни европейски отбори. Нищо, че тогава Шампионската лига не е съществувала. Мачовете не са били с по-слаби противници, нито по-лесни за футболистите. Просто играта не беше толкова комерсиализирана, футболистите бяха скромни момчета, държавата беше собственик, което разбира се не беше най-доброто за спорта, но определено слагаше някакви задръжки. В днешното самохвално поведение на собствениците и футболистите на „Левски” има и някакво предателство спрямо миналото на собствения им отбор. Сякаш всичко започва от тях. И то със съкрушителните загуби с „пет на нула” и „три на един”. Най-интересна обаче е подмяната на действителността. Футболът е игра с конкретен резултат. И ако числата, отразяващи този резултат не стигат, за да определят отношението ни към дадена реалност, то не знам какво би могло да го стори. Тук нещата минават далеч зад пределите на играта и отиват в по дълбоки води. Във възможността ни въобще да виждаме действителността такава каквато е, безпристрастно и рационално. Без да си я измисляме, такава каквато ни се иска. Впрочем случката с „Левски” може да бъде отнесена за целия публичен живот и най-вече за политиката. Там желаното най-често се взема за действително, а последствията ги знаем всички.