С какво европейците ще запомнят 2008-ма година?

В началото на 2008-ма на председателския пост в Европейския съюз застана първата от “новите” страни-членки – Словения. Провинциалното спокойствие, което съпътстваше словенското председателство, бе нарушено едва в края на шестмесечния период. Новината дойде не от Любляна, а от Дъблин.

На проведения на 12-ти юни референдум ирландците отхвърлиха Лисабонския договор. Негово Величество – народът на Ирландия, наброяващ малко над 4 милиона, взе суверенно решение, което засегна близо половин милиард жители на Европа. Ирландците демократично отхвърлиха един европейски проект, който макар и несъвършен, бе крачка напред в сравнение с досегашните договори.

Никола Саркози – на мостика на европейския кораб

Френското председателство, започнало в началото на юли, бе изправено пред много неизвестни. Макар и свръхактивен на мостика на европейския кораб, Никола Саркози не можа да реши проблемите докрай. Все пак корабът не потъна и надеждата, че през идната година ще поеме в желаната посока не изчезна съвсем. Оспорваното решение, референдумът в Ирландия да бъде повторен, е малка светлина в дъното на тунела. Но да оставим политиката настрана и да погледнем към икономиката.

Финансовата криза през 2008-ма наред със своите негативни последствия за реалната икономика, изигра и положителна роля. 27-те страни от Европейския съюз потърсиха заедно рецепта за излизане от кризата: идеята на английския икономист Джон Мейнард Кейнс за държавна намеса в пазарната икономика. Европейската централна банка също взе правилно решение, като снижи основния лихвен процент на 2,5% надявайки се, така да бъде съживена конюнктурата.

ЕС помага на беззащитните

В условията на финансовата криза се открои и ролята на Европейския съюз и особено на еврозоната за малките страни-членки. Примерът с “държавния банкрут” на Исландия показа, колко беззащитна може да бъде една малка страна, оставена сама на себе си. В този смисъл, страни като Кипър и Малта могат да бъдат доволни, че в началото на годината въведоха еврото.

Приемането на Кипър в еврозоната бе свързано и с един по-скоро “културен” парадокс. На кипърските евромонети се появи надпис на турски – езикът на страна, която е оспорван кандидат за членство в Общността. Случайно или не, това бе в съзвучие с мотото на отиващата си година: oсвен всичко друго, 2008-ма бе и “годината на междукултурния диалог”.