С какво ще запомним тези избори в България?

Нарушения и манипулации, безпрецедентно купуване на гласове и жалби с искания за касиране на резултатите – с това, като че ли, наред с разширяването на политичеката география на портията ГЕРБ ще запомним тези избори. Но това, което изненада всички, е мащабът на въпросните злоупотреби. Всички сега се питат, какво прави кметското място така доходоносно, че изборите привличат такъв огромен финансов ресурс, насочван към един или друг кандидат? Какво толкова дава кметският пост не толкова на кандидатите, а на тези, които с много пари се опитаха, и вероятно на много места успяха, да наложат една или друга удобна тях кандидатура?

Всички говорят за проблема с купуването на гласове, полицията дори задържа в навечерието на втория тур няколко представители на криминогенния контингент с цел да попречи на купуването на гласове, и какво от това! Да не би да е решен с това проблемът? - Не, не е решен, наистина неговото решение изисква още по-смели законодателни мерки, които обаче нека останат предмет на друг анализ. Сега ще поразсъждаваме върху последиците от извършената подмяна на свободния вот и опорочаването на голяма част от изборния процес.

Първото и най-важно последствие ще бъде, че много общини ще се окажат без действащи кметове вероятно за месеци напред - докато траят съдебните процедури по обжалването на резултатите от гласуването. Сега съдилищата са задръстени от жалби за касиране на резултатите заради допуснати нередности при гласуването. Със сигурност след втория тур броят им ще се увеличи. Затова вероятно няма да сбъркаме, ако прогнозираме, че немалко общини ще се окажат без кметски администрации поне до Нова година, а в други не е изключено дори да се стигне до повторение на вота.
Второ – недемократичният избор чрез купуването на гласове ще доведе до изкривяването на демократичните принципи на местно управление след време, защото този, който е “инвестирал” в избирането на един кмет, той ще иска да си върне вложените средства. Най-разпространеният начин за това е възлагането на обществени поръчки на приятелски фирми. Това също не се случва в Европа в мащабите, в които това се прави в България. Даването на поръчки на приятелски кръгове е корупция, пак корупция и нищо друго освен корупция, която се води от принципа, че парите правят пари прим. Именно тази принадена стойност е целта на купувачите на гласове, а кметовете и техните администрации са оръдието на труда за правенето на пари прим. И понеже е по-трудно да си подкупиш кмет, а и не винаги е сигурно, че ще стане, представителите на съмнителния бизнес предпочитат направо да си купят кмет, осигурявайки му победата на изборите, а пък той си знае. Най-добре го каза един жител на велокотърновското село Вонеща вода, които в деня на балотажа заяви в репортаж на БНТ: Не избираме кмет, а послушник!

Защо тази порочна практика успява в България, но не вирее особено в страните, които све свикнали да определяме като напреднали демокрации? – Колкото и банално да звучи, или да прилича на клише, трябва да отдадем това на зрелостта на гражданското общество. Ако вземем една Германия например, общественият контрол върху местната власт е толкова силен и безкомпромисен към всякакви прояви на корупция, които поради тази причина са сведени до един приемлив минимум, зашото би било твърде наивно да ги изключваме изцяло. Прозрачните процедури и силният обществен контрол върху местната власт пречат в развитите страни на правенето на пари прим от избори. Това пък автоматично обезмисля кпуването на гласове, защото каква е ползата да пробуташ свои кмет, след като това не води до личното ти облагодетелстване!
Затова в България трябва да се борим по-малко с купуването на гласове и повече с корупцията в местата власт. Когато управляваните сме достатъчно безкомпромисни и силно критични към своите управници, когато има силен контрол върху местните администрации, това ще попречи на безпринципни бизнесмени да наливат в избирането на кметове толкова пари, колкото бяха изхаречени на тези избори.

Друг път няма. Поне не такъв, който да дава реални резулати.