С помощ от Азия

За да се покриели дългосрочно енергийните нужди на страната трябвало да бъдат построени поне 20 АЕЦ-и. Техеран упорито отхвърля обвиненията на САЩ и Израел, че всъщност се стреми просто към атомната бомба. Иран се позовава на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който позволява използването на ядрената енергия за мирни цели.

ЕС настоява за траен отказ от обогатяването на уран, тъй като смята, че това е единствената гаранция за ядреното въздържание на моллите. Недоверието се базира на това, че в продължение на 17 години Иран работеше тайно върху своята атомна програма и създаването на съответни носители, и едва през 2003 под международен натиск разкри част от програмата си. През есента на същата година европейската тройка, съставена от външните министри на Франция, Англия и Германия, успя да убеди иранското ръководство да преустанови обогатяването на уран и да приеме ефикасни международни мерки за контрол. Оттогава е в ход познатата ни вече игра на котка и мишка, в която преобладават взаимните обвинения и подозрения. Но ЕС прецени погрешно вътрешнополитическата ситуация в страната и на президентските избори заложи на умерения кандидат Рафсанджани; на власт дойде обаче консервативният президент Махмуд Ахмадинеджад.

Заплахите на американците и европейците, че ще поставят въпроса за иранските ядрени намерения пред Съвета за сигурност на ООН едва ли може да изплаши сериозно управниците в Техеран. От повече от две десетилетия страната живее със санкциите на САЩ - и все още не е рухнала. Освен това със своето вето Русия и Китай могат най-спокойно да осуетят налагането на санкции. Руснаците, които до края на годината трябва да привършат работата по АЕЦ в Башир, възнамеряват да построят още няколко АЕЦ-и в Иран и изобщо се интересуват в случая само от нови изгодни сделки. Миналия октомври Пекин се споразумя с Техеран за доставката на газ през следващите 30 години, държавната китайска фирма Синопек участва в експлоатацията на иранските петролни полета.

Докато американските предприятия са извън иранския бизнес – поради действащото ембарго, - азиатските фирми активизират ангажимента си в петролния и газовия сектор на Иран. Особено активни в това отношение са Индия и Япония. Постепенно придобива конкретни очертания проектът за изграждане на петролопровод от 2800 км за снабдяването с газ на Пакистан и Индия.

Режимът в Техеран се надява да извлече икономическа и политическа полза от тази констелация. Моллите явно са разбрали, че въпреки растящите постъпления от износа на петрол, спешно наложителната модернизация на индустрията и инфраструктурата изисква чуждестранни инвестиции. Те разбраха и още нещо: че могат да намерят партньори и съюзници в Азия, ако бъдат низвергнати от Европа.

Дори и американското правителство не настоява впрочем за незабавното налагане на остри контрамерки, като например петролно ембарго, защото това ще изцепи още повече цените на петрола. Кризата около атомната програма на Техеран допринесе вече съществено за оскъпяването на петрола – над 60 долара за варел.