Тайни контакти и открити преговори

Изминали са 4 години от израелското нахлуване в Ливан 1982 г., когато на 16-ти октомври 1986 г. израелски бомбардировач-изтребител “Фантом” претърпява авария над Южен Ливан. Екипажът е принуден да се катапултира. В акция, като взета от екшът-филм, на израелците се удава да спаси пилота. Щурманът Рон Арад обаче не може да бъде намерен. От 20 години насам се носят слухове, че Арад бил предаден от шиитски милиции на иранските служби. Ирански емигранти били откривали негови следи в ирански затвори. Случаят обаче вероятно никога няма да бъде изяснен.

Случаят Арад обаче е един от първите възможности, предложили се на германските власти, като шанс да се включат с посредническа мисия. От полза за тогавашния координатор на тайните служби в канцлерството, Бернд Шмидбауер, предимство се оказва нещо, което иначе в Израел не би се възприело никак положително: че поддържа добри връзки с Техеран и с тамошната тайна служба. По молба на Ерусалим Шмидбауер започва потайно да събира информация по случая.

Наистина той не прави никакви открития, но все пак успява до такава степен да развие връзките си със всички засегнати страни, че през 1996 г. му се удава да извърши една крупна размяна: за пренасянето на тленните останки на двама убити 10 години по-рано, през 1986 г., израелски войници и за освобождаването на няколко членове на подкрепяната от Израел Южно-ливанска армия /СЛА/, Израел на свой ред връща телата на 123-ма бойци на Хизбула и освобождава 45-има ливански затворници.

Положени са основите на германското посредничество между Израел и Ливан. Или по-точно казано: между Израел и ливанската Хизбула. Политическо посредничество между враждуващите страни, особено между Израел и палестинците, би било за германската дипломация възтежка задача. Ала германски специалитет се оказват техническите тайни преговори с цел обмяна на пленници.

Полезни тези контакти се оказват и 1992 г. за освобождаването на двама германски хуманитарни работници, които в продължение на близо 3 години са вплен на южноливански семеен клан. 7 години по-късно опитите за посредничество се провалят: напразен остава в 1999 г. опитът, срещу освобождаването на петима бойци на Хизбула от Израел и изпращането им в Германия, да се получи информация за съдбата на безследно изчезналия щурман от ВВС Арад.

Следващата възможност изпада през ноември 2003 г.: със само един глас мнозинство израелското правителство изявява готовност, малко по-късно да освободи близо 400 палестински и ливански затворници, в отговор на връщането на тленните останки на трима войници и освобождаването на един съмнителен израелски бизнесмен, задържан от Хизбула. Сред освободените ливански затворници са и Мустафа Дирани, както и шех Абдел Карим Обеид. За Дирани се твърди, че е бил отговорен за изчезването на Рон Арад. Обеид е авторитетен шиитски духовник в Южен Ливан. И двамата са целенасочено похитени от Израел с надеждата, че могат да бъдат разменени с Рон Арад. Без да го признава официално, Ерусалим очевидно изоставя тази надежда и поради това е съгласен с тяхното освобождаване.

Размяната се извършва 2004 г. от тогавашния шеф на канцлерската служба Франк Валтер Щайнмайер, но най-вече от тогавашния координатор за тайните служби Ернст урлау. Първият е сега германски външен министър, а вторият – шеф на външното разузнаване БНД. Дали обаче те ще могат да се мерят с по-раншните си успехи, тепърва ще проличи: особено във времената на открити бойни действия подобна размяна вероятно се организира значително по-трудно в сравнение с предишни случаи. И ставя ясно, защо по реалните или възможните контакти се съблюдава пълно мълчание.

Коренно различно от близкоизточната дипломация на предшественика на Щайнмайер Йошка Фишер: бившият външен министър наистина не е посещавал по-често нито един световен район на кризи, колкото Близкия изток, отправяйки при това едновременно предупреждения както към израелците така и към палестинците. И двете страни имаха навика да му благодарят учтиво за дрежелюбието и да продължат да си враждуват, веднага след като фишер им обърне гръб. Все пак на Фишер се удаде поне да докара ФР Германия до позиция, от която тя очевидно може да разговаря открито с израелци, палестинци и с ливанската Хизбула, без да буди подозрения от противната страна.

Ала от тази точка до активното посредничество, пътят е още много дълъг и по него мнозина са се препъвали.