Талибанизацията на Пакистан

За талибанизация може да се говори вече не само в автономните племенни области покрай границата с Афганистан. Също и в съседните провинции Бану или Суат радикалните елементи карат населението да се придържа към строг стил на обличане или пък оказват натиск, например, върху фризьорите, които бръснат бради, и музикалните магазини.

Така наречените “местни” талибани нямат единна, стегната организация. Студентът Тадж Уали казва:

“Сега талибани наричат най-обикновените мюсюлмани. Всъщност за талибани там не може да се говори, това е обикновеното население. Местни хора с оръжие, това са просто бандити.”

Така или иначе те създават големи проблеми на пакистанското правителство. През последните месеци се извършват все повече атентати както срещу военни, така и срещу цивилни цели. Талибанската съпротива в съседен Афганистан се подкрепя от Пакистан, което създава и дипломатически проблеми на правителството в Исламабад.

Миналата седмица пакистанската авиация извърши най-тежките досега бомбардировки по обекти в племенните области. Жертвите бяха обаче предимно от мирното население. Опозиционният политик Афразиаб Катак казва:

“Местното население се превърна в заложник. Хората не могат нито да се преместят, нито да останат там, където са. Както разбирам, имало е груби нарушения на човешките права и международното хуманитарно право.”

Според журналиста Рахимуллах Юсуфзаи бомбардировките от миналата седмица са знак за слабостта на армията, тъй като понастоящем “местните” талибани в Южен Вазиристан държат като заложници повече от 250 войници:

“Военните бомбардират от въздуха, защото за тях стана опасно да действат по земя. Затова използват артилерия или направо пускат в действие авиацията. Ако войниците се появят сега в тези села, цялото налично население ще се вдигне срещу тях.”

Това не може да бъде обаче трайно решение. Юсуфзаи е убеден, че армейското командване просто няма никаква стратегия. Изобщо, той смята положението за много объркано:

“Не само талибаните, но междувременно и най-обикновеното племенно население оказва вече съпротива на армията. В същото време армейското ръководство, включително президентът Мушараф, признава, че няма военно решение на проблема, че са необходими преговори. Така говорят, но в същото време продължават бойните операции. Мисля, че американският натиск е толкова силен, че пакистанското правителство не е в състояние само да определя и да следва своята политика.”