Танцът е всичко за нея

"Аз не съм никакъв кариерист. Това е истината обичам професията си от цялата си душа. Единственото, което ме е удовлетворявало и ме е връщало обратно към живота, дори и когато съм имала лични проблеми, това е бил танцът. В момента, в който съм на сцената, забравям всичко. Просто ти си в твоя свят и си толкова щастлив и това беше като едно пречистване за мен", казва Александра Георгиева.

Блестящата й кариера във Фридрихщадпаласт започва случайно

"На майтап", казва балерината, слязла преди едва осем месеца от сцената. Качва се на нея преди 18 години, когато идва на посещение при брат си - солист в театъра в Шверин. По това време, малко след падането на стената берлинският театър Фридрищадтпаласт, известен в България с балета на телевизията на ГДР, се опитва да се наложи в Обединена Германия.

Александра Георгиева полага изпит, за да тества нивото си, както казва днес и получава веднага договор... но се връща в България, защото е щастливо омъжена, тогава за актьора Христо Шопов, има малка дъщеря и на 21 години е солистка в Музикалния театър. След три месеца размисъл - все пак приема, заради предизвикателството на сцената в един необикновен театър.

18 години по-късно на същата тази сцена

директорката на балета Александра Георгиева изисква педантично точност във всеки жест на балерините, опитващи и се да направят сложния преход от класически към модерен балет - един от многото в новото шоу на Фридрихщадпаласт.

С особеностите му и уникалната му сцена, започва разговорът ни в кратката почивка на една безкрайна репетиция: