Тежко поражение за турския премиер Ердоган

Решението на турския Конституционен съд определено е източник на задоволство за армията и кемалистките елити. Докато управляващите и близките до тях десни екстремисти са гневни. Извън тези реакции би трябвало да се отбележи, че решението на Конституционния съд е коректно. И не би могло да е друго до утвърждаването на нова конституция. Първите три члена на конституцията регламентират принципите на светската държава на базата на реформаторските трудове на основателя на държавата Мустафа Кемал Ататюрк.

"Жълт картон" за Ердоган

Решението на съда представлява остро предупреждение към министър-председателя Реджеп Таип Ердоган. Неговите съкрушителни изборни победи от последните години му дадоха сигурността, че може да променя Турция в съответствие със своите представи. На последните избори преди една година 16,5 от 42 милиона избиратели избраха именно Партията на справедливостта и развитието. Което обаче ни най-малкото не дава право на религиозните консерватори все повече да насочват Турция според религиозните принципи.

В последните години нарастват признаците за това, че е налице стремежът за преориентиране на системата от парламентарна демокрация към ислямистките принципи. Ако с демокрацията от западен тип се злоупотребява, за да бъде тя отслабена за да бъде по-късно и отменена, то демократичните институции имат на свой ред правото да се съпротивляват. Именно това свое право използваха Конституционният съд и светската опозиция.

Решение с по-далечна перспектива

Забраната за носене на забрадки важи в училищата, административните сгради, министерствата и в парламента, както и в много други обществени институции. Така е и в Германия. И е напълно коректно и университетите да се причисляват към обществените институции, в които абсолвентите биха потърсили и намерили работа.

Решението на конституционния съд има и следващи измерения - тъй като то се смята за показателно по отношение на един друг процес - забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Произнасяйки се по въпроса за забрадките Конституционният съд де факто увеличи заплахата пред и така разцепеното турско общество да потъне в следващи вътрешнополитически конфликти и изпитания. Армията продължава да е важен властови фактор, и тя не би се поколебала в случай на нужда да прибегне до танковете срещу избраните управляващи. Както се е случвало неведнъж в последните петдесет години. Затова и загрижеността спрямо вътрешнополитическата стабилност в Турция е напълно уместна.