Тема на седмицата: "Доверието - най-ценният капитал"

През 2007 се започна с опасно разклащане на кредитните пазари, което днес мутира до гигантска криза на доверието. Вече отдавна не става дума просто за изгърмели ипотеки или за рухнали банкови баланси. Инвеститорите и предприемачите почти никога досега не са били толкова подозрително настроени към банките и изобщо към жизнеспособността на капиталовите пазари. Накрая остана единствено надеждата, че държавата ще се намеси и с няколко яки финансови инжекции ще предотврати окончателния колапс на финансовата система.

 

В Конгреса на САЩ тази надежда първоначално беше попарена

Още преди това имаше сътресения на пазара за краткосрочни кредити, чрез които фирмите си набавят пари за текущите сделки. Но дори ако в крайна сметка политиката се споразумее за финансовите гаранции, щетите вече са нанесени, защото пазарите загубиха доверие и в държавата. Факт е, че пленът на финансовия министър на САЩ не е панацея. Хенри Полсън поиска 700 милиарда долара, за да изкупи отровните ипотечни портфолиа, които пречат на банките да дават нови кредити. Идеята е следната: по този начин банките могат да компенсират загубите си и да запушат най-големите дупки в балансите си, за да придобият отново самочувствие и увереност да дават кредити. Но колкото и огромна да изглежда сумата от 700 милиарда, тя е само малка част от парите, които банките едва ли ще успеят да си върнат. Вторият и доста по-сериозен проблем: никой не знае какви други банкови продукти са засегнати от кризата. Дори в рамките на плана Полсън това не е ясно, защото банките всъщност доброволно решават кои книжа да предложат на държавата за изкупуване. Освен това Полсън предлага за тези ценни книжа по-високи цени, отколкото в момента изисква подплашеният пазар.

 

Отрицателният ефект от тази схема

При това положение банките биха могли да продължат да крият в балансите си други позиции с изкуствено раздути стойности. А оттук може да се създаде недоверие у инвеститорите, от които се очаква да внесат в банките тъй необходимите свежи пари. И все пак: по-добре да имаше несъвършен план, отколкото да нямаш никакъв. За съжаление гласуването в Конгреса лиши този план от половината му сила: от психологически успокояващия му ефект. Сметката ще видим още през идните дни и седмици, когато по цял свят ще продължат да се срутват банки, за чието спасяване ще трябва да плащаме висока цена.