Тема на седмицата - кризата около европейската конституция

Ще бъде ли тотално разнищена конституцията? – Със сигурност, гласи отговорът. От сегашните 448 члена и протоколи с приложения към тях, които са изредени на цели 474 страници, едва ли ще остане много. Последният повик, с който новият френски президент Саркози успя да спечели за каузата някои от най-скептично настроените европейски правителство, гласи – опростете договора. Едновременно със свиването на този конгломерат от членове, параграфи и приложения ще нарастват и неговите шансовете, той да бъде прокаран през националните парламенти.

Ще влязат ли в него нови елементи? – Да, германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се застъпи за това, към проекта за договор да бъде прикачен въпросът за защитата на климата. Това може да стане чрез включването на нова клауза за енергийната солидарност. С нея страните –членки ще се задължават, при трудности с енергийните доставки да покриват нуждите си от стратегическите си резерви от нефт и газ. Друго предложение идва от Франция и Холандия, които настояват, в европейската конституция да залегнат Копенхагенските критерии, и всяко следващо разширяване на ЕС да бъде съобразявано с възможностите на общността да приема нови страни.

Ще може ли ЕС да използва свои собствени символи? – синият флаг с 12-те златни звезди, еврото, европейският химн от Деветата симфония на Бетовен “Ода на радостта”, Денят на Европа 9 май – тези символи на ЕС са се наложили в общността, и сега за първи път те ще бъдат вписани и в официален документ на ЕС. Сега основно холандците, но така също и британците и чехите се противят на включването в конституцията на елементи, които придават на ЕС държавен характер. На срещата на върха германското председателство е решено да противодейства на тези опасения, защото в действителност не се променя нищо. Така напр. и занапред синият европейски флаг с дванайсетте златни звезди ще продължи да се развява редом до националните знамена, а еврото ще продължи да бъде обща валута в 13 страни-членки.

Ще има ли ЕС свой външен министър? – Да, но по всяка вероятност той няма да се нарича така. Защото това допълнително ще разтревожи онези, които и сега не ги хваща сън от мисълта, че един ден един европейски външен министър ще замени националните външни министри в страните-членки. Още в конвента британските представители предложиха определението “външен министър” да бъде заменено с “външен представител”. Бъдещият шеф на дипломацията на ЕС ще бъде едновременно и член на Съвета на министрите и вицепрезидент на ЕК. По този въпрос и сега има консенсус. По-интересен е другият – дали страните-членки ще се съгласят да бъде изградена европейска външна служба, нещо като външно министерство на целия съюз? – Тук се очаква най-вече французите и британците да настъпят спирачката.

Колко суверенни ще останат страните-членки? – Формално погледнато страните-членки на ЕС са “властелини на договорите” - те могат да делегират на европейските органи компетенции и да си ги искат обратно. На практика обаче досега няма нито един такъв случай. Историята на ЕС е история на окрупняване на националните сфери на действие. Към това се отнася и постепенното ограничаване на правото на вето на отделните страни-членки в поредица от ревизии на договорите. Проектът за договор за конституция предвижда преминаването пълен консенсус към квалифицирано мнозинство при вземането на решения. Това важи най-вече за правната област.

Ще се съгласят ли всички? – След положителните сигнали, които идват от Париж и Хага, ядрото на скептиците се ограничава до три страни-членки – Великобритания, Полша и Чешката република. Те обаче не са хомогенна група и преследват всяка свой интерес. Заради това германското председателство ще трябва да притисне тези страни и да охлади националните страсти.