Тема на седмицата

Към края на годината може да се направи следното резюме за Балканите, често цитираното лошо дете на Европа. Една от найлюбимите метафори на нас, журналистите, през 2007 г. беше "бурето с барут Косово". Кога ще експлодира то? Задава ли се следващата "Балканска война?" Второ място сред топ-клишетата: "изпокараната Европа", наричана още и ""колеблив ЕС" или "европейските кокошки без глави". С малка разлика на трето място: Косово като "мини-държава на мафиотските кланове".

Нека започ(нем отзад напред: вечното вещаещо беди оплакване на Косово като оазис на престъпните фамилни кланове нервира, ако можем така да се изразим. Да, в Косово има организирана престъпност и корупция, а самите косовари са първите, на които от това им е писнало. Ала тези проблеми не са някакво естествено състояние на нещата, а са класическо явление за едно поствоенно общество. Ще рече: може да се води борба срещу него.

Що се отнася до "семейните кланове", повелявани от строго и мрачно втренчен патриарх: клановете и патриарсите вече не са, както и много други неща в поствоенните общества онова, което бяха. Те са изправени пред младо градско поколение, жените от което поставят под въпрос традиционните структури. При това с диаспора, която носи от европейската чужбина по-различни представи за живота у дома.

Ако се спрем на клишето за колебаещата се, некадърна Европа, която постоянно се излага и проваля на Баканите: вярно е, че ЕС не се венча с лаврови венци по време на кръвопролитния разпад на Югославия. ала междувременно в Брюксел се понаучиха на туй онуй. Тактиката на Русия, посредством вето-блокадата по въпроса за Косово да бъде разединен евросъюза, предизвика по-скоро обратното. Наистина продължава да има изявени противници на едностранното обявяване на независимост в Косово, това са най-вече Словакия, Румъния и Кипър, но тези страни няма да блокират заплануваната мисия, с която ЕС иска да замени протектората на ООН и да контролира пътя на Косово към пълноценна незанисимост. Едно на нула за Брюксел е резултата след полувремето в тази дълготрайна битка с Москва.

И защото стигнахме до добрите вести: 6 години след края на балканските войни всички държави-приемнички на някогашната Югославия имат подписани или договорени спогодби за стабилизиране и асоцииране с евросъюза. Може наистина да не е хубаво, но Сърбия продължава да е заплашвана от рецидиви на национализма. Босна е все още мултиетнически боксов ринг отколкото функционираща държава. В Хърватия още не се е стигнало до критично разглеждане на собствените военнопрестъпления, както впрочем и във всички останали бивши югославски съюзни републики. ала кой можеше в средата на 90-те години да си помисли, че от развалините на Югославия ще се роди процеса на европейското разширяване?

С което стигаме до "бурето с барут Балканите"V Мястото на бурето с барут е в кошчето за отпадъци. Твърдението, че едностранното обявяване на независимост на Косово ще предизвика следващата война бе и продължава да бъде паникьорство. Нито Прищина, нито Белград имат интерес към или ресурси за нов въоръжен конфликт. Не на последно място, защото както косоварите, така и сърбите се надяват, че имат европейска перспектива.