Тема на седмицата

Откакто стана известно за концепцията на ХДС/ХСС за нова стратегия по сигурността, критиците я атакуваха с обвинението, че тя се свежда до милитаризация на германската външна политика. Ала предложението за създаване на Национален съвет за сигурност, заслужава сериозна дискусия.

Сигурно е вярно, че американският модел не е преносим едно към едно върху нашата по-различна конституционна структура. Също така е вярно, че Националният съвет за сигурност на САЩ в последно време имаше

някои фатални черти

завзет от неоконсерваторите на брега на Потомак с вицепрезидента Чейни и човека на Пентагона Уолфовиц начело, Съветът за сигурност на президента на САЩ задушаваше в зародиш всяко несъгласие с войната в Ирак.

Също така е вярно обаче, че НСС във Вашингтон е преживявал и велики времена - под ръководството на Хенри Кисинджър през 70-те и на Збигнйев Бжежински през 80-те години. Цялостно отричане на подобен орган от гледна точка на американския опит е неуместно.

Несъмнено предложението на християндемократи и християнсоциали не е съвсем доизкристализирало. В него се смесват заплахи като тероризма, промените в климата, недостига на енергия, разпространението на оръжия за масово унищожение. А от всеки абзац проличава намерението на ХДС/ХСС, границите между вътрешна и външна сигурност да бъдата замазани така, че Бундесверът да може да действа и в страната.

Трудно е обаче да се отрече, че на задграничните мисии на Бундесвера /понастоящем на 8000 души в редица театри на бойни действия по света/ не им достига разумната координираност.

Координиращ орган отсъства до ден днешен

Федералният съвет за сигурност не е такъв - той се събира само в отделни случаи и нередовно и никога досега не се е занимавал с нищо друго освен с издаването на разрешения за износ на стоки с военно предназначение.

И външно-политическият отдел във Федералното канцлерство, обслужващ орган с недостатъчно ясен профил, не изпълнява ролята на национален съвет за сигурност. В споровете между министерството на отбраната и външното министерство винаги досега формулирането на германска стратегия за сигурност, стратегия в духа на бившия канцлер Хелмут Шмид, е било размивано. Възсухата "Бяла книга" от 2006 г. е доказателството.

В Берлин сега всеки ден се разнася лозунга за "обвързаната в мрежа сигурност". Но кой ще обвързва в мрежа специфичните особености и суети на министерствата на външните работи и на отбраната, на помощите за развиващите се страни и на полицйските служби? Никой!

Всеки чопли сам за себе си

Ресорните егоизми задушават всички изисквания за намирането на общото. Федералният канцлер или федералната канцлерка биха могли да променят това положение. Канцлерка обаче, която с удоволствие пътува зад граница, на която всяко принципно геополитическо и геостратегическо мислене й е чуждо, не е в състояние да събере в едно русло разминаващите се тенденции на външната политика и на политиката за сигурност.

Концепцията на ХДС/ХСС съдържа много партийно-политически оспорвани и оспоруеми черти. Ала предложението за създаване на Национален съвет за сигурност, съдържа нещо рационално. Който го отхвърля, би трябвало най-малкото да е в състояние да обясни, как по друг начин да се координира недостатъчното сътрудничество между министерствата и да се подведе под общ знаменател. Ако в тази насока не се случва нищо, то прехвалената "обвързана в мрежа" сигурност ще продължи да се състои предимно от големи дупки.