Теми и коментари от германския печат на 14 май 2008 г.

"Франкфуртер алгемайне" коментира:

Тъй като в Брюксел не беше изготвен план "Бе", сега вече е късно за добри съвети. Дали още веднъж да не се преговаря с Ирландия и след това да се постави на гласуване резултата от референдума? Подобна стъпка едва ли има изгледи за успех, тъй като всъщност няма по какво повече да се преговаря. Голяма е опасността, изходът от ирландският референдум да имат ефекта на страха и заразата. Британският премиер Браун, който и без друго е притискан от евроскептиците, може да забави или дори спре провеждането на референдум във Великобритания. А и скептиците във Варшава и Прага ще надуят платна. Ако стане така, договорът е мъртъв, няма защо да се заблуждаваме. Можем да съжаляваме, че ирландският вот беше именно такъв, но пък той не означава и края на света.

Излизащият в Байройт "Нордбайришер курир" посочва:

Малка Ирландия и големият Европейски съюз са под един хомот. На зеления остров на благосъстоянието това обаче може да му докара и неприятни последици. Ако френското ротационно председателство на Европейския съюз успее да вкара другите в лисабонската лодка, ирландците ще се озоват в твърде неудобно положение. Тогава с тях би могло да се преговаря за специални клаузи, което пък на свой ред би поощрило възможността за втори референдум. През 2001 г. на референдума за договора от Ница малка Ирландия също се противопостави, за да го приеме година по-късно. Повтаря ли се историята? Ще видим.

"Ахенер цайтунг" изтъква:

Нещата отново се изкривиха. Защото отново и този договор не беше представен по подходящ и достъпен начин като онова, което е, а именно: повече демократични елементи, повече права за парламента, ново равновесие между комисиите, съвета и парламента. Защото няма политици, които достоверно могат да обяснят на хората, че без Европейския съюз нищо не може да функционира добре. Включително в Ирландия и за ирландците.

"Нюрнбергер нахрихтен" пише:

Фаталното е, че световната политика няма да направи пауза, за да могат европейците да се вразумят. Конфликтът в Близкия изток, набъбващата криза в Иран, колапсът на африканските държави - всичко това изисква отговори и решения. Експлозията на енергийната криза, климатичната промяна - това са все предизвикателства, които и без пристъпът на безсилие на Европейския съюз ни изправят на границата на възможностите ни. Сега ще трябва обаче да приложим голяма част от енергията за вътрешен мениджмент на кризата.

Излизащият в Ерфурт "Тюрингер алгемайне" отбелязва:

Жалбите няма да помогнат: Европа трябва да превключи на по-висока скорост, вместо да се ориентира според темпотото на най-бавните в Евросъюза. Скоростта се определя от страни като Китай и Индия, а не от тези, които по каквито и да било причини, имат навика да натискат спирачката. Конкретно това означава, че общността на две скорости трябва да бъде последицата от ирландската катастрофа. Който иска, върви в крак с другите, който не иска, изостава. За Германия и Франция ще е добре да се боят от да поемат отговорност. Ако поне една част от Европа се изтръгне от капаните на леността, ще можем в крайна сметка дори да сме благодарни на ирландците.

"Манхаймер морген" пише:

И да приемем, че ирландците гласуваха за документ, който малцина са чели и още по-малко са разбрали, зад "не"-то стои ясно послание и то гласи: по-малко власт за Брюксел. Такова е чувството не само на ирландците. Централизацията на Европейския съюз, чиято законодателна власт е сякаш в ръцете само на една комисия, за която разделянето на отговорностите е чуждица, противоречи на желанието на гражданите. Такова нещо не се поправя само с иначе полезни усилия за по-евтини телефонни разговори по мобилните телефони от чужбина.