1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Теми и мнения от германския печат на 13 май 2008 г.

13 юни 2008

Две вътрешно-политически теми са водещи в днешните германски всекидневници: застоят в голямата коалиция и годишнината от въвеждането на германската валутна реформа и социалната пазарна икономика

https://p.dw.com/p/EIjq
Снимка: dpa

По първата тема "Офенбургер тагеблат" посочва:


Дано по-скоро дойдат изборите. Това, което става в коалиционната комисия на Християндемократическия и Християнсоциалния съюзи и Социалдемократическата партия, ясно показва отчаяната ситуация на коалицията. Бездействие във всички области. Ясна линия изобщо не личи. Най-добре би било нещата да се приключат бързо, за да не чака Германия цяла година да се вземат решенията. Дали политиката на най-малкия общ знаменател трябва да бъда продължена, този въпрос трябва да решат гражданите и то колкото се може по-скоро пред избирателните урни.


"Франкфуртер рундшау" изтъква по същата тема:


За да се наложат неудобни компромиси, е необходим авторитет. Но за целта са нужни двама: единият е този, който има такъв авторитет, а другият, който го признава. На социалдемократите им липсва първото, на Християндемократическия и Християнсоциалния съюзи - второто. Значителните им успеха са застрашени да потънат в облаците от лошо настроение. Християндемократическият и християнсоциалният съюзи трябва незабавно да сложат край на тенденцията да винят канцлерката в компромиси пред социалдемократите. Резултатите от допитванията до общественото мнение не са особено удовлетворяващи за двете партии, но все пак са по-добри от тези на социалдемократите. Не въпреки, а заради Меркел.


Излизащият в Хайделберг "Райн-некар цайтунг" пише по същата тема:


След като резултатите не са наред, трябва поне да се разкраси поне най-малкия компромис. Коалицията е може би все още способна да действа, само че едва ли е в състояние да взема и провежда политически решения. Че в коалиционната комисия не се изпокараха съвсем, е само от страх, че избирателят би могъл да накаже онзи, който реши да напусне битката. Подобна реакция би била погрешна, но избирателят всъщност би я поощрил. Защото най-скъпо би му излязъл политическият застой до есента на 2009 година.


"Мителбайеришер цайтунг" изтъква:


Това, което действително стана между предизборните лагери на социалдемократите, Християндемократическия и Християнсоциалния съюзи, може да се оценява различно. Голямата коалиция искаше да даде доказателство за дееспособност. Но това е все едно лекарят от бърза помощ да твърди, че пациентът не е ранен, защото все още се движи. Това беше минимален компромис, който трябваше да покаже на по-скоро на участниците, отколкото на обществеността, че голямата коалиция все още се движи.



По повод годишнината от валутната реформа в Германия и въвеждането на социалната пазарна икономика "Щутгартер цайтунг" пише:


Голяма част от населението има чувството, че дава прекалено много за финансирането на държавата и на социалните застрахователни системи. Същевременно от гледна точка на много хора в замяна получават все по-малко. След шест десетилетия принципите на социалната пазарна икономика са по-актуални от когато и да било. Политиката трябва да насочи усилията си към поощряване на желанието на хората за повече постижения. Когато средно заплатеният гражданин въпреки повишаване на заплатата си има чувството, че въпреки това няма достатъчно пари в джоба, това е вече сигнал за тревога.


"Меркише алгемайне" коментира по същата тема:


Основното различие между концепцията на социализма и пазарното стопанство се крие в схващането за човека. За да функционира социалистическото общество, то се нуждае от безкористния човек. А ако човекът не е такъв, трябва да бъде заставен да бъде безкористен. Докато социалната пазарна икономика поставя рамката на реда, но иначе човекът действа в зависимост от своите интереси, тези на семейството и на средата си, т.е. че действа от егоистични подбуди. В по-реалистичното схващане за човека се състои силата на тази икономика. Защото чрез конкуренцията на пазара и егоизмът отприщва много продуктивни сили.