Теми и мнения от германския печат на 16 юни 2008 г.

Излизащият в Дюселдорф "Ханделсблат" пише:

Европа, това показва референдумът, остава проект на елитите. Произтичащата от това катастрофа обаче се дължи на водачите в политиката и икономиката. Който въпреки разума обвинява Брюксел за всички злини, а на себе си приписва само успехите, не би следвало да се чуди, ако ирландците въпреки всички икономически предимства на Европейския съюз все пак му показват червен картон. Кошмарът от Дъблин е последно предупреждение най-после точно и ясно да се посочат предимствата на единна Европа.

"Меркише алгемайне", излизащ в Потсдам" изтъква:

Както болезнено ясно показва сегашната криза и извън всички жалби за недостатъчна комуникативност, Европейският съюз е достигнал в критична точка, от която вече няма да може да избяга. Разноречието между тези, които се интересуват само от икономическия аспект на съюза, и тези, които искат политически съюз, не може да се кърпи повече с формални компромиси. Бюрокрацията рано или късно се наказва. Европа трябва спешно да набере скорост, защото търпението на гражданите е изчерпано.

"Мителбайерише цайтунг" посочва по същата тема:

Който иска да разбере негодуванието срещу Европейския съюз, трябва преди всичко да вземе насериозно грижите на хората. Еврото поскъпва от ден ден. С предписанията си Брюксел се намесва в непосредствения делник на хората, но не прави нищо, когато гигантски концерни и спекуланти вдигат цените на петрола. Европа гледа как страни-членки намаляват корпоративния си данък и същевременно с това привличат фирми от съседните страни, които обаче се финансират с пари от европейските фондове. Европейският съюз продължава да се чувства като икономическа общност, но очевидно не се чувства отговорен за онова, което става с хората в тази общност.

Излизащият в Нойбранденбург "Нордкурир" коментира:

Колкото и тромав да е Лисабонският договор, той има субстанция, насочен е към това да направи Европейския съюз по-дееспособен. Проблемът на еврокрацията е, че не може да обясни на хората с думи прости защо "Европа" е добра за тях. Договори от хиляди страници, пълни с юридическа терминология трудно могат да стигнат до хората. Както и самият Европейски съюз вече не стига до тях, защото е твърде закостенял, твърде далеч от делника на обикновения човек и твърде лишен от визии. Безкрайното разширяване също допринася за евроскептицизма сред страните в Евросъюза. България и Румъния вече ни идваха много, а по всяка вероятност скоро ще се присъединят още Хърватия и Турция, може би даже и Украйна. Европа окончателно ще се пръсне.

"Емдер цайтунг" отбелязва:

Европейският съюз наброява половин милиард хора, в Ирландия живеят малко повече от четири милиона. Един милион от тях участваха в референдума, чийто резултат беше "не" на Лисабонския договор. Според мащабите на демокрацията това е просто смешно. Даже и приказката, че "не"-то ще повлече след себе си и други "не"-та, е доста пресилена. Принудата към единодушие в Европейския съюз, която трябваше да бъде отслабена именно с договора, още веднъж разгърна блокадната си функция. Точно ирландците, които имат невероятни предимства благодарение на Европейския съюз, торпедираха собственото си по-нататъшно развитие. Европейският съюз иска да е демократичен, но се задъхва под диктатурата на малцинствата.