Теми и мнения от германския печат

Нови филиали на мрежата Ал Кайда, която междувременно функционира като франчайсингова фирма, възникват в Магреб, където местните терористични групи се кълнат във вярност на емирите в далечен Пакистан. Съществуват опасения, че международни терористични наемници може да се установят в Ливан. Това са достатъчно основания за германската Федерална криминална служба отново да предупреди обществеността за ислямистката заплаха - макар в момента да не са известни конкретни планове за нападения и атентати. Новината, че един турчин, роден вероятно в Германия, е извършил самоубийствен атентат в Афганистан, насочва вниманието към опасността от радикализиране на младите мюсюлмани в европейските общества.

Под заглавие "Братска прегръдка", "Франкфуртер Рундшау" пише:

Не за пръв път Лондон и Париж прогласяват нов сърдечен съюз. Блеър и Ширак изживяха една кратка фаза на взаимно щастие, преди да се изпокарат заради иракската война. Саркози разчупи сега леда в Лондон. Топлите думи и демонстративният стремеж към единодушие създават отново предпоставки за по-тесни връзки между двете столици. Какво ще бъде издигнато обаче на новоразчистения терен, това ще трябва да се види. Специално в Лондон липсва политическа воля, която би направила възможни колективни акции в рамката на ЕС. Нито едно правителство не е успяло досега да преодолее стария островен манталитет. Възможно ли е при тези условия процъфтяването на един нов "братски съюз"? Това би било от полза и за останалата Европа. Но уроците от миналото дават основания да се опасяваме, че и новият "съюз" ще зацикли в пясъка - докато Англия не се промени.

Китай-Тибет е тема на следния коментар в "Райн Некар Цайтунг":

На китайците им бе известен рискът, който поемат, когато получиха правото да организират Олимпийските игри. И ето че сега виждаме как Пекин сам се сложи на позорния стълб. Китайците са в огромно затруднение, тъй като дори евентуалното отсъствие на държавни ръководители от церемонията по откриването на Игрите ще бъде бламаж. Или пък това са просто дреболии, чието значение не си струва да се преувеличава? Във всеки случай Китай е във фокуса на дебат върху правата на малцинствата и изобщо на човека. Ако не бяха Игрите, нямаше да се стигне дотук.

Ще завършим прегледа на печата с откъс от анализа на положението в Пакистан, поместен във "Велт":

От месеци вече авгурите предричат падането на президента Мушараф. Но той си е все още на мястото. Това се дължи на три причини. Първо, Мушараф е по-хитър, отколкото си мислят. Второ, той не може да разчита повече на армията, но пък има подкрепата на Вашингтон. И на трето място, двете правителствени партии са разединени относно политическата му съдба. Впрочем най-актуалната задача на пакистанското ръководство е противодействието на екстремизма. Затова преди всичко новото правителство трябва да мобилизира всички национални сили в борбата срещу екстремизма. Освен това то трябва да погледне сериозно на големите грижи на малките хора: бедност, експлодиращи цени, липса на ток и вода. А американците ще направят добре, ако най-сетне проумеят, че е по-разумно да действат зад кулисите, вместо да третират гордите пакистанци като малолетни васали.