Теми и мнения от германския печат

Ето първо оценката на кьолнския "Експрес":

Глобалната експлозия на цените на хран ителните продукти и суровините взема все по-застрашителни размери. Германските граждани се виждат изправени пред факта, че всяко повишение на заплатите отива автоматично в повишените разходи за ядене, отопление и транспорт. А в бедните страни последствията са съвсем драматични: стотици хиляди хора са застрашени от гладна смърт. Международната политика трябва да се задейства без никакво бавене, за да се избегне катастрофата. Така например трябва да се премахне безумната разпоредба на ЕС, определяща таван за производството на мляко, тъй като по този начин се намалява предлагането. Трябва да се обмисли много внимателно и провъзгласеното за екологичен спасител биологично гориво. Абсолютно недопустимо е богатият Запад да отнеме залъка на бедните, за да може да си кара колата.

"Франкфуртер Рундшау" пише:

Една глобална хранителна криза не се побира някак си в красивата представа за глобализацията като игра на пазарните сили, от която (почти) всички ще спечелят. Почти всички? Не че гладът ни оставя безразлични, но едва бунтовете ни накараха да осъзнаем, че онзи един милиард хора на дъното на глобалното население са величина, която не бива да се пренебрегва. Защото онова, което засяга тях, засяга в последна сметка и нас - и не само като вълна от поскъпване. Вярно е, че този шок предлага и известен шанс, макар той да граничи с чудото, че политиците ще предприемат бързи и енергични контрамерки. Така например нищо не се чува за световна забрана на биогоривото. А от всички актуални кризи, политиката би могла да извлече една важна поука: слепият за социалната проблематика глобален пазар функционира така, че накрая всички ще трябва да плащаме.

В "Кьолнер Щадт-Анцайгер" четем:

Рязкото поскъпване на хранителните продукти не е временно явление, а ще предизвика социални вълнения в десетки страни. Изстъпленията доведоха вече до падането на правителството в Хаити, съобщава се за протести и от други страни. Най-големите износители на ориз пък оповестиха, че ще намалят доставките на ориз тъкмо там, където е най-необходим. Резултатът от всичко това е, че в скоро време бедните ще трябва да плащат още повече - или да измрат от глад. Гладните бунтове се стимулират и от факта, че противно на обещанията им, помощта за развитие на богатите страни е намаляла през последните две години с повече от 8 процента.

"Фулдаер Цайтунг" отбелязва:

Когато цените на храните растат, това естествено никак не радва потребителите. Но докато хората в богатите страни намаляват просто разходите си по други пера, ходят по-рядко на кръчма или карат по-рядко кола, най-бедните в света просто гладуват. Щом едно кило ориз в Африка струва половината седмична надница на един работник, откъде може той да спестява?

И накрая коментара на "Майн Пост":

Не може да се оспорва сериозно фактът, че голяма част от повишенията на цените на хранителните продукти се дължи пряко на бума в полето на така нареченето биогориво. ЕС и Световният съвет за климата трябва незабавно да спрат плановете си за повишена употреба на биодизел. Защото изсичането на джунглите, за да се произвежда биогориво, не помага на околната среда, а когато производителите на пшеница и царевица отглеждат своите продукти не за прехрана, а за гориво, това означава глад за милиони хора по света.