Теми и мнения от германския печат

Онези в чужбина, които винаги са твърдели, че комунистическият режим е податлив все пак на натиск, сигурно се чувстват оправдани от тази неочаквана вест. Сега призивите за бойкот на Олимпийските игри стават безпредметни. Чуждестранните бизнесмени ще продължат да имат затруднения при получаването на визи, но в скоро време ще могат да се завърнат несмущавано към бизнеса си. От своя страна китайското ръководство ще може да се радва на красиви кадри от Олимпиадата. Дали от вчера има само победители по тибетския въпрос? Все още нещата не са стигнали дотам. Едва след като Олимпийските игри приключат ще стане ясно дали тибетци са спечелили нещо от новата гъвкавост на Пекин. А дотогава е в сила правилото: на режим като китайския не може да се вярва до доказване на противното.

"Нойе Рур/Нойе Райн Цайтунг" пише:

По всичко изглежда, че режимът в Пекин отстъпи под натиска от външния свят и е готов да направи насрещна стъпка към Далай Лама. Едва ли е случайност, че изненадващото предложение идва в самото навечерие на посещението в Китай на високопоставена делегация на ЕС. И двете страни са заинтересувани от добри отношения и изгоден бизнес. Но все пак е уместна предпазливост. Защото миналото ни кара да бъдем недоверчиви. От 2002 е имало шест - безрезултатни - кръга от преговори с пратеници на Далай Лама. С актуалната си инициатива Пекин цели пред всичко едно: да създаде добра атмосфера, да залъже критиците си и да печели време.

Аналогично е мнението и на "Минденер Тагеблат":

Китайската олимпийска кандидатура не целеше целият свят да заговори само за грозната страна на "китайското чудо" и дори да се подхвърля идеята за бойкот на предстоящите Олимпийски игри. Затова Пекин извърши неочакван завой, предлагайки преговори на духовния водач на тибетския народ. Той ще ги приеме естествено, също както прие и предишните преговори, завършили обаче без никакъв осезаем напредък. Туй събужда подозрението, че става дума само за това в навечерието и по време на Олимпиадата да се възцари спокойствие. Нито тибетци, нито западната общественост трябва да се хващат на тази игричка, а трябва да настояват за сериозност на предложението за преговори - учтиво, дипломатично, но твърдо.

И накрая коментара по темата на "Пфорцхаймер Цайтунг":

Изненадващото отстъпление на Пекин би трябвало да се тълкува като израз на известна неувереност у пекинското ръководство. Четвъртата икономическа сила на света поразява с невероятните темпове на стопанския си растеж, но все още търси пипнешком своята роля на арената на глобалната политика. И ето че тъкмо в този момент, в самото навечерие на Олимпийските игри, световната общественост проявява съмнения в позицията на Китай. Волю-неволю комунистическият режим се вижда принуден да предприеме контрамерки, включително и такива, които приличат на отстъпление. Защото в противен случай расте опасността да се окаже на позорния стълб и да понесе неприятна загуба на лице.