1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Теми и мнения от германския печат

2 май 2008

Първо - коментарът на "Франкфуртер Рундшау" за тежкото поражение на управляващата Лейбъристка партия на общинските избори в Англия:

https://p.dw.com/p/DsXQ

Никакви думи и успокоения не са в състояние да прикрият главния факт, а именно, че лейбъристите започват да изпускат властта в страната. Буржоазните слоеве, които бившият премиер Блеър бе съумял да привлече към своята партия, се завръщат обратно при консерваторите. Освен това на лейбъристите явно им е трудно да убедят своите избиратели да си направят труда да гласуват. Привържениците на министър-председателя Браун също не очакваха, че нещата ще се развият така бързо. Сега премиерът може да се опасява от избухването на паника в своята партия, последвана от персонални борби. Само ако Браун съумее да промени личния си стил и стане по-прям и автентичен, едва тогава той би могъл да се отърве от имиджа си на слаб политик и да съсредоточи вниманието си върху своята непосредствена работа.


"Мюнхнер Меркур" отбелязва:


Правителственият кораб бе поел сбъркан курс не само в иракската война: капитан Браун се бори с бурята и в своите води, водите на икономиката. Световната финансова криза застигна и англичаните, но бившият финансов министър не е в състояние да предложи убедително лечение. Освен това Браун не притежава харизмата на предшественика си Блеър. Вотът на доверие от сегашните общински избори може да се окаже стартов сигнал за безмилостен дебат върху бъдещето на ръководната фигура на лейбъристите.


А в "Майн Ехо" четем:


Каква е причината за този рязък срив? Естествено че играе известна роля поредицата от бламажи и провали, естествено че нещата се усложняват от това, че в икономическо отношение сега англичаните са много по-зле, отколкото бяха по времето на Блеър. Но основната причина за непопулярността на Браун е от психологическо естество. Откакто той се отдръпна от преждевременните избори, общественото мнение го смята за плашлив и нерешителен. Да не говорим, че изглежда начумерен и недодялан и по никакъв начин не може да увлече хората.


Една инициатива на Ватикана привлича вниманието на "Тагеспост":


Католическата църква показва на политиците, че е възможно установяването на конструктивен диалог с умерените мюсюлмани. Освен това строежът на християнска църква в Катар свидетелства, че в ислямския свят има раздвижване по отношение на религиозната свобода. Главната цел обаче си остава, работещите за помирение мюсюлмани да успеят да въздействат положително на своите клонящи към екстремизъм верски братя. Вътрешноислямският конфликт все още не е преодолян.


Свободата на печата е тема на следния коментар в "Офенбах Пост":


И при нас тук свободата на печата понякога е само празна дума. Официално цензурата, слава богу, отдавна принадлежи на миналото - при което ударението се поставя върху "официално". Опити за сплашване, анонимни писма със заплахи, клевети - такива са похватите, с които някои се опитват да обезмислят чл. 5 от нашата конституция. И това става чак до разклоненията на общинския социален живот също и в Германия. Путиновци в умален мащаб има и при нас.