Теми и мнения от днешните вестници

Тъкмо този фестивал, където се пресичат пътищата на международните кино автори и на местната публика, се превръща все повече в магнит за една позитивна глобализация, при това без никаква естетическа или икономическа йерархия. Това се долавя преди всичко в сърцевината на Берлинале - филмите, които се показват в Берлин. Хиляди импулси се пресичат тук - от Третия към Първия свят и обратно. В Берлин има място за всички. Тук се срещат творци и зрители, които често констатират, че онова, което ги дели, е всъщност много малко. Сериозното среща развлекателното, стари срещат млади, след детските и юношеските филми следват ретроспективите, Форум среща Панорама среща фестивалния конкурс.

Очертаващите се преждевременни избори в Италия са тема на следния коментар в "Офенбургер Тагеблат":

Удивително: въпреки перманентната криза, общественият и икономическият живот в Италия продължава. В парламента депутатите се бият, а хората ходят на работа. Подобни неща стават и в Белгия. От миналото лято тази страна е без правителство, тъй като партиите не могат да се споразумеят върху единна линия. Също и там държавата не се е разпаднала, сякаш нещата могат да си вървят и без правителство.

А ето и коментарът по същата тема на ФАЦ:

Бившият премиер Берлускони иска нови избори - по възможност още утре, - защото се надява да се възползва от благоприятните анкетни резултати и защото отново се вижда като водач на дясно-центристката коалиция. Берлускони изглежда толкова самоуверен, че дори се хвали, че щял да постигне убедително мнозинство не само в Камарата, но и в Сената, където по традиция надмощието винаги е било много слабо. Но без значение дали това са просто хвалби или верен политически нюх, завръщането на Берлускони в центъра на италианската политика и на международната сцена може би е само въпрос на седмици. Италианците познават своя клоун Берлускони и знаят, че той не виждаше и не вижда никакъв конфликт на интересите между политиката и бизнеса. За мнозина това не е най-страшното.

"Обермайн-Тагеблат" се спира на така наречения "супервторник" на предварителните избори в САЩ:

Безутешното състояние на държавния бюджет е символ за лошата стопанска политика на Белия дом. За Буш картината към края на мандата му не би могла да бъде по-неблагоприятна: войните в Ирак и в Афганистан не могат да бъдат спечелени, американската икономика е прага на рецесията, личната му популярност - на дъното. Буш продължава да се изстъпва като силен мъж, а в действителност е един слаб президент. С други думи - крайно време за смяна на гвардията в Белия дом. С Буш Америка изгуби своето симпатично лице. Супервторникът беше за суперсилата Америка етап по пътя към едно ново начало - за доброто на американците и на останалия свят.

И накрая една вътрешногерманска тема

бъдещето на голямата коалиция в Берлин според коментатора на "Франкфуртер Рундшау":

Това, което хората не понасят, е когато народните представители без да се замислят заемат страната на силните. Те не търпят, когато големите партии едва ли не с програмна наслада се отдалечават от народа. Затова на терена на германската политика жълтият картон има червен цвят. Просто невероятна картина: Вестервеле и Лафонтен като пазители на голямата коалиция! И после ще ни разправят, че ние, германците, сме нямали чувство за хумор.