Теми и мнения от седмичния печат

Сидни не е удобен терен за католическата църква. В това отношение милионната метрополия не се различава от другите градове на Австралия. Вярно е, че две трети от населението изповядва християнството, но религията не играе никаква роля в ежедневието. Констатацията по адрес на църквата обаче е също така тревожна, както и в Стария свят: и в Австралия се търсят рецепти против липсата на свещеници, намаляващия брой на богомолците, незаинтересуваността на младежта. Особено популярни са различни харизматични движения и секти; традиционните църкви, включително англиканската, губят обаче своята притегателна сила.

На този фон нищо чудно, че местната църква свързва големи надежди с 23-тия световен фестивал на католическата младеж. В Сидни се търси нов мисионерски дух. При цялото си духовно измерение обаче фестивалът е преди всичко event. Магнитът на това събитие е папата. И така, става онова, което е присъщо за един "ивент" -

силна идентификация

На първо място с онова, което папата казва. На преден план не стои догмата, а религиозният копнеж на младежта, която търси ориентир.

Бенедикт ХVІ се представя като човек, който умее да слуша и който умее да говори много убедително, когато става дума за красотата на вярата. А младежта е особено възприемчива тъкмо за това. Папата насочва обаче вниманието и към проблемите на ежедневието: в посланието си към участниците във фестивала той напомня за нуждата от активен ангажимент против бедността и подтисничеството в света. Нещо повече: с оглед на екологическите предизвикателства Бенедикт настоява за

"етично съобразен начин на живот"

Медийното събитие ще свърши за няколко дни, след което църквата отново ще се завърне към ежедневието и критичните въпроси. Но нима това говори против световния фестивал на католическата младеж? Не, разбира се.

Мнозина от онези 6000 германски младежи в Сидни все още носят спомените от младежкия фестивал в Кьолн преди три години. Там младежта представи един превъзходен образ на църквата. Критиците твърдят, че стотици хиляди се стичат да видят папата, но изобщо не се интересували от христовото учение. Това може да е вярно за част от младежите - но само за част. Движенията, развили се от фестивалите по времето на папа Йоан Павел Втори, са все още живи, а междувременно и "поколението на Бенедикт" оставя своя отпечатък.

Така че констатациите на религиозно-социологическите изследвания не биват да се възприемат едно към едно. Те описват събития като световния фестивал на католическата младеж като "семейни празници", където било малко вероятно присъединяването на нови хора към вярата. Подобни студии не могат да обхванат обаче дългосрочните въздействия. Във връзка със събитието в Кьолн преди три години бяха публикувани 40 000 вестникарски статии и бяха изразходвани повече от 100 часа телевизионно време. Ефектът от всичко това бе съвсем новото отношение към църквата. Защо да не се получи същото и сега в Австралия?