Теми от германския печат на 15.7. 2008

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише :

"Всеки правомислещ ще поздрави исканата заповед за задържане на суданския държавен глава Ал Башир, както и това, че тя върви ръка за ръка с повдигането на обвинение от страна на Междунардния наказателен съд в Хага. Обвинението гласи: геноцид, престъпления срещу човечността и убийство. Няма съмнение, че като президент на своята страна ал Башир е политически отговорен за смъртта на стотици хиляди хора и прогонването на няколко милиона души от региона на Дарфур. Мироопазващите сили на ООН, които са поставени пред непосилна задача, включително и поради своята малочисленост, постоянно са подложени на заплахи и тормоз. Хуманитарните организации са обект на постоянни нападения и обири. Нещастието в Дарфур от години насам е просто крещящо. Това е драстичен пример и за провала на международната общност..."

Франкфуртер Рундшау по същата тема отбелязва:

"Прецедентът е доста проблематичен. При това не е важно, дали това, което става от пет години насам в Дарфур, може да се окачестви като гражданска война или не. Гражданската война не е смекчаващо вината обстоятелство за престъпления. Нужно е обаче да се докаже извършителството на престъпленията. Няма да е достатъчно да се позоваваме само на политическата отговорност, освен ако Хага не иска да започне процес срещу отиващия си американски президент заради определени престъпления на определени милиции или на платени наемници в Ирак, или пък срещу бившия руски президент Путин заради Чечения."

По повод създадения от Никола Съркази Средиземноморски Съюз Браншвайгер Цайтунг изтъква позьорството на френския президент, който търси светлината на камерите и изявите в медиите. Изданието пише :

"И все пак остава горчивия привкус, че новият съюз може да се окаже въздух под налягане: създаването му беше помпозно, предприемането на конкретни стъпки обаче беше отложено от държавниците. Очевидно липсват волята и амбицията, наистина да се задвижи нещо. Пропастта между отделните държави в Средиземноморския регион е изключително голяма, затова е смехотворно е, че Саркози сравнява старта на новия Съюз с този на ЕС. От 1995 година насам съществува сътрудничество между ЕС и Средиземноморските страни, но то тъпче на място без особени резултати. Засега никой от участващите лица обаче не издал, какво този път ще бъде по-различно от досега."

И накрая едно мнение на Щутгартер Цайтунг за енергийните цени и политиката.

"Честният отговор на цените на петрола представлява воденето на спокойна политика.. По този повод народните представители няма да си спечелят адмирации от гражданите, и въпреки това, такъв е верният път. Политиците не бива да будят очаквания, които и без друго не могат да изпълнят. Може и да е разбираемо, че хората, пътуващи до работните си места, настояват за компенсации с оглед на бурно нарастващите цени на горивото. Въпреки това има по-добри решения отколкото връщането към стария метод за данъчно зачитане на траспортните разходи до работата. Ако правителството бързо се беше възползвало от благоприятните икономически времена за саниране на бюджета, днес щеше да има повече възможности на разположение. Вместо да се дават предимства на отделни групи, би трябвало да се намалят данъците."