ТЕМИ ОТ ГЕРМАНСКИЯ ПЕЧАТ

Поканата на германската канцлерка Ангела Меркел към Далай Лама не е умишлено търсено оскърбление или провокация към Китай, категоричен е в оценката си излизащият в Рощок “Остзее цайтунг”. По-скоро решението на Меркел представлява продължение на последователния път, по който върви германската канцлерка. И това може да послужи за пример на някои други световни лидери, например на американския Буш по въпроса за базата в Гуантанамо, на полския президент Качински в спора за европейската конституция, на руския лидер Путин по въпроса за човешките права и т.н. Федералната канцлерка Меркел не се оставя така лесно да бъде изнудвана и тегли ясна разграничителна черта между отделните теми. Германия вече не е безгласна буква в световната икономика, и нито една страна вече не може да си позволи, да игнорира Германия в икономиката само заради това, че има голяма уста по темата за спазването на човешките права, четем на страниците на това източно издание.

“Франкфуртер рудшау” също не разбира поведението на обидената ученичка, което е заел Китай. Чест прави на германското правителство, че едно една страна настоява за яснота по всички, вкл. и неудобните въпроси, а от друга прави всичко възможно за да поддържа добрите си отношения с Китай. Това разделение е задължително, но както виждаме, то не се удава много нито на китайското ръководство, нито на предишния германски канцлер, пише “Франкфуртер рундшау”.

Връзката с предишни германски правителства присъства и в публикацията по същата тема на бонския “Генерал анцайгер”. В ясен контраст с правителствата по времето на Кол и Шрьодер, пише изданието, сегашната Голяма коалиция се показа последователно в отстояването на принципите на човешките права по света. И това като че ли убягва от вниманието на ЕС. Пасивността на редица страни-членки на ЕС по въпроса за драстичните нарушения на човешките права в Китай се обясняват с това, че тези страни гледат на Китай предимно през призмата на търговските взаимоотношения и ползите, които предлага бързо развиващия се китайски пазар. Който така едностранно и услужливо третира Китай, той не може да бъде наречен истински защитник на човешките права, посочва изданието от Бон.

Според излизащия в Регенсбург “Миттелбайерише цайтунг”, с приема на Далай Лама Меркел се позиционира на опасен политически терен. Западните политици не бива да хранят излишни надежди. Преди Олимпиадата в Пекин те могат да си позволят да размахват пръст на Китай по въпроса за човешките права, и така да засилват моралния натиск над китайското ръководство. Суперсилата Китай обаче едва ли ще се остави да бъде убедена отвън да промени отношението си по въпроса за Тибет. По-скоро трябва да се молим за това, икономическото отваряне на Китай да се пренесе и върху вътрешнополитическата ситуация в страната и да предизвика раздвижване и там, което в крайна сметка да донесе на гражданите на страната – били те китайци или тибетци – повече права и свободи.

И още една оценка – от страниците на “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Ако Пекин държи на добрите икономически и политически отношения, то интересите му трябва да му помогнат да преодолее тази мини-криза. Вярно е, че германският бизнес изрази загриженост от последиците от скандала. За икономиката обаче също би било по-добре, ако бизнес-отношенията и с Китай не зависят от политическата конюнктура, а стъпват върху солидните фундаменти на взаимноизгодния интерес. Още от времето на Адам Смит знаем, че пазарните отношения се градят върху личния интерес.

Друга обща тема за много печатни издания е новата програма на германските социалдемократи. Берлинският “Тагесцейтунг” се пита по този повод, дали тази програма представлява завой на ляво, връщане към традиционните социалдемократически традиции? - Едва ли, отговаря си само изданието, и се аргументира по следния начин: Партийните програми не се пишат за това, да чертаят нови цели и да задават нови ценности. Най-малкото след Шрьодер би трябвало да ни е станало ясно, че партийните програми са едно, е съвсем друго са въпросите от дневния ред на обществото.

Бийлефелдският “Нойе вестфелише” вижда резон в това, лидерът Курт Бек да се отива да привлече по-силно партийните организации в новите източни г3рмански провинции. И не само заради отлива на членска маса, а защото само така новата програма може да успее да помири партийните членове с ръководството на партията. Тя обаче си има и своите слабости, и една от тях е, че твърде малко отразява негативите, които трупа партията като участничка в управлението на страната.