Теми от седмичните списания “Шпигел” и “Щерн”

Преди 50 години беше изстрелян първият изкуствен сателит на Земята – съветският Спутник”. Това постави началото на най-ускорената надпревара в областта на техниката в цялата човешка история, четем във водещата броя тема на списание “Шпигел”.

Със старта на сателита “Спутник” на 4 октомври 1957 година съветските космически изследователи за първи път успяха да напуснат орбитите на родната планета Земя. Това беше денят, в който човечеството се впусна в преследване на неизвестното, и в който беше направен огромен скок напред, който може да се сравни с еволюцията при живите организми, когато преди милиони години са заменили формата си на живот от водна среда, приспособявайки се да живеят на сушата.

По средата на Студената война Америка реагира почти истерично на успеха на съветските космически изследователи. Водещите американски вестници излязоха тогава със заглавия като “Червена луна над САЩ”, или “Шпионин в небето”. Изведнъж американците престанаха да се чувстват сигурни в собствената си страна. Още повече, че първият изкуствен сателит на Земята кръжеше по няколко пъти на ден над Америка. Америка обаче не остана дълго време в това състояние – в приложната наука бяха изсипани милиони долари, а изследователи работеха върху миниатюризирането на електронните детайли и предстоящата компютърна революция.

Междувременно изкуствените спътници промениха тотално живота на хората. От “Спутник” насам в космоса са изстреляни повече от 6 000 сателита, които облекчават ежедневието на Земята. Така например навигационни системи днес направляват директно от космоса самолетите и правят кацанията им значително по-сигурни, помагат за избягване на катастрофи с кораби в морето, показват правилния път на автомобилите по шосетата. Без летящите в космоса роботи днес не би било възможно нито едно предаване на живо по телевизията от други континенти, нито щяхме да имаме точна прогноза за времето през почивните дни.

Месец след “Спутник” руснаците изпращат в космоса и “Спутник-2” с кучето Лайка на борда. През януари 1958 година САЩ също вече имат свой сателит – “Експлорър 1”. Същата година президентът Дуайт Айзенхауър вдъхва живот на американската космическа агенция НАСА. През октомври 1959 година съветската сонда “Луник 3” предава снимки от обратната страна на Луната, а същата година американците изстрелват шпионския си сателит “Корона”. През август 1960 година съветският “Спутник 5” се приземява успешна на Земята след полет в космоса с кучетата “Стрелка” и “Белка”. Същата година американците изстрелват в космоса и първия си новинарски сателит “Ехо 1”. През октомври 1960 година на космодрума в Байконур избухва съветска ракета-носител, загиват повече от 100 души – военни, инженери-конструктори и технически персонал. Дълго време трагедията е пазена в тайна. През април 1961 година Юрий Гагарин става първият човек, полетял в космоса. Месец по-късно американският президент Джон Кенеди обявява, че до края на шейсетте години САЩ ще изпратят на Луната човек. През 1966 година съветската сонда “Луна 9” извършва меко кацане на лунната повърхност, а месец по-късно американската “Джемини 8” прави първата успешна процедура по скачване в космоса. През януари 67 г. трима американски астронавти изгарят в капсулата “Аполо” по време на тест на земята. Половин година по късно – на 20 юли 1969 година американците Нил Армстронг и Едвин Олдрин стават първите хора, стъпили на луната.

Така със сменящи се роли продължава съревнованието за овладяване на космоса. Със строежа на Международната космическа станция приключва и ерата на Студената война в космоса. Междувременно започна нова надпревара за пилотиран полет до луната. В момента японската сонда “Селена” лети към най-близкото до земята небесно тяло, за да изпрати невиждани по своето качество кадри. През следващата година индийци и китайци също са планирали свои изстрелвания в космоса. Само едно остава непроменено в цялата 50-годишна история на овладяването на космоса от човека – с надеждността на работен кон ракетите “Союз” качват в космоса хора и товари – през тази година те са извели в орбита един изследователски, един разузнавателен и един телекомуникационен сателит, двама космонавти, един американски космически турист както и една от смените на екипажа на МКС. За разлика от влияещите се от атмосферните условия американски космически совалки, руските “Союз” могат да летят по всяко време. И ако не бъдат претопени за скрап, те ще продължат да летят и утре, завършва публикацията си “Шпигел”.

“Щерн” пък е посветил актуалния си брой на изчезващото детство. Експерти бият тревога, че се превръщат в спомен от миналото игрите навън и катеренето по дърветата. Вместо това днес децата прекарват все повече време пред телевизора или компютърния екран. Статистиката сочи, че децата от 3 до 5-годишна възраст гледат всеки ден по 70 минути телевизия, а една трета от тях вече имат собствен телевизор, когато са в трети клас. Деветгодишните пък прекарват по 90 минути на ден пред компютъра, което свидетелства за променящото се детство. То вече не преминава навън на свобода, а е затворено вътре в къщи, посочва “Щерн”.