1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тенденциите във външната политика на Русия

19 октомври 2007

Тенденциите в руската външна политика, особено в навечерието на предстоящите президентски избори , събудиха интереса както на сегашни и бивши дипломати от българското външно министерство така и на медиите.

https://p.dw.com/p/Bsmm
Каква политика може да се очаква от Кремл?Снимка: Maksim Nelioubin

По покана на Дипломатическия институт на българското външно министерство ректорът на Руската дипломатическа академия Александър Панов изнесе пред дипломати лекция на тема „Външната политика на Русия на съвременния етап”. С типичния благодушен тон на някогашните съветски дипломати/ сегашният ректор на дипломатическата академия в Москва Панов е бил съветски посланик в Корея, Япония и Норвегия, а в последствие става заместник-външен министър на Руската федерация/ лекторът поясни, че докато в периода 1993-97 година отношенията на Русия към бившите социалистически държави са били от второстепенно значение и възприетата от Москва линия спрямо тях е била „Да живеят както си искат”, след 2000-та година държавата възприема концепцията за „Многополярния свят и ролята на Русия в него”. Въпреки това и този многополюсен свят не се е състоял според Москва, а оценката на руската дипломация по думите на Александър Панов е:

Панов за Европа и отговорностите за световния мир

“Смята се, че сега настъпва епохата на нестабилност на международните отношения. Липсват лидери, липсват и организации, които да поемат отговорността за съдбата на мира и да предложат някакъв нов дневен ред за международните отношения. Този период ще бъде епохата на коалициите, които ще имат временен характер, ще се създават по силата на определени проблеми, но няма да имат глобален характер.”

Ректорът на московската дипломатическа академия смята, че Европа не може да поеме отговорностите за световния мир и поради това продължава да гледа към САЩ. Пример е неспособността на НАТО да се справи с проблемите в Афганистан. Всичко това принуждава руската дипломация да окачествява сегашната ситуация като „полиархия”, нещо подобно на „анархията” в международните отношения.

Панов за ролята на руските енергийни доставки

“: Гледаме на нефта и газа като на естествени стоки и за нас е много важно не на кого ще ги продадем, а да имаме перспектива, че те ще бъдат купувани. Това е от двустранен интерес и винаги можем да се договорим. Но да се прави от тези стоки плашило, според нас е доста несериозно.”

Руско-американските отношения видимо тревожат Москва. Според шефа на дипломатическата академия Вашингтон не може да си позволява да гони Русия от района на бившите съветски републики.

Панов за т.нар.”червени линии” на руските интереси:

“Съществуват, както казват при нас, „червени линии”, чието преминаване се смята за заплаха на националната ни сигурност. Според нас излизането на САЩ от рамките на Договора за противоракетна отбрана и създаването на Стратегическа противоракетна отбранителна система в Европа определено е заплаха за нашата национална сигурност.”

В традиционните няколко минути за въпроси и отговори в края на лекцията попитах руския дипломат как гледа на някои твърдения, че България днес е „Троянски кон” на Москва в НАТО и ЕС? Руснаците – така Панов - не могат да си отговорят на въпроса защо България и Румъния са готови да разположат на своя територия по 5000 души натовски войски- а може би да ловят терористи на Витоша с тях

Панов за руското отношение към България

Ние гледаме на България като на приятелска държава и у нас няма никакви негативни чувства към вас. Колкото до натовското присъствие у вас – да, в този план имаме въпроси, но като суверенна държава вие можете да поканите и китайците – направете си и една китайска военна база...”

След тази ирония никой от присъствуващите на лекцията не се разсмя. Дори и няколкото достолепни пенсионери от старата съветско-българска дипломатическа школа, които с каменни лица слушаха думите на руския външнополитически експерт. Просто подобни „шегички” вече не са смешни дори и в България.