Терористите осуетиха създаването на гражданско общество в Ирак

Насилието в Ирак действително е ежедневие. Средно на ден там стават по 60 до 70 атентата, само в столицата Багдад техният брой е около 20 на ден. Повечето нападения са дело на самоубийци, които се взривяват сред оживени тълпи на пазари, автобусни спирки или опашки. В много от случаите обект на тези нападения са младите мъже, които са се записали да служат в иракската полиция или армия. Много жертви има обаче и сред жените и децата, а един от най- големите атентати стана през феврурари в град Хилах, където смъртта си намериха 130 шиитски поклонници на път към една джамия. След идването на власт на първото демократично избрано правителство в края на април, положението с насилието в Ирак на практика се влоши още повече. През изминалите от тогава насам 10 седмици бяха убити над 1500 цивилни иракски граждани. Друга голяма група хора стават жертва на атентати с бомби, заложени край пътища, или задействани дистанционно срещу военни конвои, срещу политици, дипломати и журналисти. Повечето от жертвите на подобни нападения са американци. След свалянето на Садам Хюсеин от власт в Ирак са загинали повече от 1 700 американци.

Трета категория жертви – са отделни политици или известни лица като например отвлечения наскроро египетски дипломат в Ирак, за когото терористичната група около йорданеца Абу Мусаб аз Закауйи съобщи чрез интернет, че го е убила. Този и подобни атентати стават с очевидната цел, да се изолира Ирак от международно дипломатическо присъствие.

Кой дърпа конците на цялото това нестихващо насилие в Ирак, така и не е изцяло ясно. Говори са над 50 различни групировки. Според една от теориите, още преди Садам да бъде свален от власт през май 2003 година той бил наредил на елитните си войски да водят нелегална война срещу окупаторите. Неоспорим факт е, че сред днешните бунтовници има множество бивши сътрудници на полицията, войската и тайните служби, както и много други приближени и облагодетелствани от предишния режим. Според американски експерти, броят им е между 12 000 и 15 000. Още поне толкова обаче междувременно се намират в различни затвори, което иде да покаже, че независимо от всички хайки и офанзиви срещу тероризма, притокът на нови попълнения за бунтовниците, не секва.

Това се отнася очевидно и до войнствените религиозни фанатици като например групировката около аз Заркауйи. Предполага се, че тя наброява около 1000 иракски и още около 500 чуждестранни бойци – т.е.въоръжени доброволци от други арабски държави. Трудно е да се каже, какви дългосрочни цели преследват терористите. Съвсем ясно е обаче, онова, което са постигнали до момента: те осуетиха създаването на демократично гражданско общество в Ирак, а спешно необходимото икономическо възстановяване на практика изобщо не може да започне. Иракският президент Талабани не случайно предупреди, че Ирак не бива да бъде оставян сам да се справи с терористичната вълна. Както каза президентът : Онова, което се случва в Ирак, може да засегне и всяка друга страна. Атентатите от Лондон показаха, колко е бил прав.