Тони Блеър и властта
8 януари 2007
Всъщност той така много би искал да го благоговеят, него, звездата, която в продължение на десет години наложи своя отпечатък върху една епоха. Но десет години под постоянното наблюдение на медиите са в състояние да убият и най-силното излъчване. Освен това харизмата на Блеър понесе непоправими щети в пясъците на Ирак. И което е още по-лошо: да се хвърлиш с убеждение в една война, но на базата на отчасти погрешни анализи, не допринася за укрепване на доверието. Всичко това допринесе за решението на Блеър да обяви миналата есен преждевременното си оттегляне от властта.
В своя край политическите кариери, особено на политиците, които могат да се похвалят с големи заслуги, си приличат: Маргарет Тачър, вкопчила се в своята незаменимост, бе свалена от собствената си партия, а Тони Блеър бива едва-едва търпян от своите хора. До юни 2007? Казват, че това била датата, предпочитана от Блеър, тъй като това му позволявало да се изяви на още две големи международни срещи – на Г8 и на ЕС в Германия. Там той би могъл да се запознае и с новия френски президент или президентка; подходящ исторически фон за оттеглянето му, мисли си може би Блеър.
Премиерът мисли, партията управлява. И естествено Гордън Браун, неговият предполагаем приемник. Както на партията, така и на министъра на финансите търпението им обаче може да се изчерпи още преди юни.
Едно правителство, което си позволява подобно разтакаване, рискува много с оглед на следващите избори. Последните допитвания дават предимство на консерваторите, а обществеността става все по-нетърпелива по отношение на своя пръв министър. Правителството съвсем очевидно е отпуснало юздите: имиграцията, борбата против престъпността, здравната и образователната реформа, а Шотландия почва да има съмнения в ползата от вековния съюз с Англия.
Така че в момента Британия е на автопилот. Добре поне, че страната има един дерегулиран и процъфтяващ пазар на работната сила – който впрочем политиката дължи на Тачър. Англичаните се справиха с тази работа, която все още очаква решение на континента. В този смисъл правителственото безветрие в Лондон не е толкова вредно, колкото безхаберието на Париж и Берлин да се заемат енергично с наложителните реформи.