Точно два месеца

Българинът ще влезе в Европейския съюз със средна работна заплата 397 лева, съобщи финансовият министър Пламен Орешарски.

Из новините на в. “Сега”

Два месеца преди съдбовната дата ние сме си отворили големите куфари и вече стягаме здраво евробагажа си: вече скътахме вътре еврокомисарката Кунева, новоизбрания си със 75, 9 процента президент, 42-та процента гласуващи нашенци, запорираното имущество на големия и малкия маргин, освободения Ванко и а-ха да турим и едно уникално светилище, за да се отсрамим с културна и цивилизационна история, то багерите взеха, че го сринаха. Но така е, във всяка предприсъединителна суматоха стават грешки, дори и в парламента на парламентарната ни република. Без да знаят какво гласуват, депутатите приеха на първо четене закон за правата на пациентите, внесен от Коалиция за България, който позволява пасивната евтаназия, по-просто и достъпно казано, това е смърт в резултат от прекратяване на лечението. Но дотук с коалиционните, партийни, съдебни и прочие грешки, изхвърляме ги от куфарите - пък и защо ни е толкоз багаж, не отиваме на самотен остров я! Ако за нещо видим зор, нали парите са ни в джоба, влизаме с цели 397 лева средна заплата. Обещавам да не сиромахомилствам, да не хленча и да не издевателствам над упорния труд, с който нашето славно правителство и рояците финансови експерти, изковали бюджета, ни осигуряват тоя изключителен шанс – да влезем в Европейския съюз като най-бедни, и подир туй центростремително да забогатеем.

Нека придадем по-витален смисъл на съотношението богатство- бедност , стига сме го схващали толкова буквално като репортаж от среща на ръководството на ДПС с електората му. Ако разнищим, например, пластовете на поговорката “Беден човек, жив дявол” налице излизат удивителни значения и подтекстове – притиснат от неволите, човек обръща поглед навътре към градивното си въображение, открива у себе си един неунищожимо-жилав хитроумник, готов да преодолее всички изпитания и житейски несгоди, да прекрачи всеки екзистенц-минимум и да се адаптира към всеки ад, а то и къде другаде да се реализира един жив дявол освен в ада?

По-виталният смисъл ни подтиква да приберем в евробагажа и своя уникален Ден на народните будители, и някоя и друга любима и насъщна книга, макар да не сме се запътили към самотен остров. Не е никак зле в някой от куфарите да положим и най-стария български литературен музей, който празнува своя осемдесетгодишен юбилей. И без туй къщата на дядо Вазов изглежда отвън съвсем мъничка сред околните сгради, а отвътре е някак безкрайна, с целия възможен безкрай на духовното съзидателство.

Виталност, види се, ще ни е нужна, а също и дух, и енергия, за да се надскочим със своите 397 лева в джоба. За да изглеждаме по-големи от големите куфари.