Тристранната среща в Калининград – един пропуснат шанс

който всъщност никога не се чувства съвсем на място в компанията на демократи. Ето ги тримата – Герхард Шрьодер, Жак Ширак и Владимир Путин, - този път в Калининград, където чуваме от тях познатите до втръсване общи приказки.

Трудно е да се каже защо и кому изобщо бе необходим този спектакъл. Най-мека би трябвало да е присъдата по адрес на Ширак. В момента той агитира в полза на своя модел за финансиране на помощта за Африка и се радва, че поне в чужбина е по-обичан, отколкото у дома си. Мотивите на канцлера Шрьодер не са така възвишени. Халал да са му снимките с приятеля Володя, ако си въобразява, че с тях ще може да набере точки в предизборната борба. Нищо против честта да е първият германски канцлер, посещаващ Калининград: 60 години след края на войната всеки германец би трябвало да се радва, че е възможен подобен жест. Само че цената на подобни дружелюбни жестове е висока.

Колкото по-натрапчив става курсът на канцлера на сближение с Путин, толкова повече това ужасява критиците на руската политика на Берлин. Да сме чували напоследък Шрьодер да е повдигнал въпрос за руската икономическа политика, за аферата Ходорковски-Юкос, за ограничаването на медийната свобода или за състоянието на демокрацията? Нима човешките права в Русия и Чечения не са повече тема за германското правителство? И накрая: как ли трябва да се чувстват новите страни-членки на ЕС Полша и Литва, виждайки, че германският канцлер участва в тържествата в Калининград, а тях никой не ги е поканил? Изобщо – срамна работа! И вредна! Тъй като съседите на руския ексклав Калининград са и наши съседи и съюзници.

Най-малкото поради исторически съображения Полша и балтийците би трябвало да бъдат за нас не по-малко важни от руснаците. В политиката, казват, нямало място за чувства. Само че дебелащината и дипломатическата глупост предизвикват емоции, които биха могли да бъдат опасни и за политиците. Вместо да съдейства за сближението между руснаци, поляци и балтийци, като използва като повод юбилея на европейския град Калининград, нашият канцлер тихомълком насърчава сбърканата дипломация на Кремъл. Жалко!

750-годишнината на Калининград бе могла да бъде един грандиозен европейски спектакъл. Жителите на града заслужават това, а станаха свидетели на една ялова среща.