Три исторически стъпки на ЕС

Турция. И трите събития засягат същността на актуалния дебат за бъдещето на ЕС: задълбочаване или разширяване? Или може би е възможно и двете заедно? Приемането през май на осем източноевропейски страни плюс Малта и Кипър бе най-големият разширителен кръг в историята на съюза. По този начин броят на страните-членки достигна 25, а населението нарасна на 455 милиона. Засега ЕС продължава да функционира безпроблемно и в този увеличен състав, но как може да се гарантира това за в бъдеще?

За тази цел държавните и правителствените ръководители, след трудни преговори, приеха през юни конституция на ЕС. Създават се постовете европейски външен министър и председател на Европейския съвет, разширяват се полетата, позволяващи вземането на решения с обикновено мнозинство, което увеличава тежестта на Европарламента. Договорът за конституцията обаче все още не е влязъл в действие, тъй като трябва да бъде ратифициран от всички 25 страни-членки. В няколко от тях, включително Англия и Франция, това ще стане с референдум, изходът от който обаче не е никак сигурен.

Ако конституцията влезе в сила, това несъмнено ще укрепи много дееспособността на разширяващия се ЕС. Тогава няма да има никакви пречки и за предстоящия през 2007 прием на България, Румъния, а може би и Хърватия. Същевременно Брюксел трябва да се замисли за подхода към другите балкански страни: Босна, Сърбия, Македония и Албания. Приемането на тези страни в средносрочна перспектива е неизбежно. Към следващите кандидати принадлежи също Украйна - да не говорим за Турция след решението от 17 декември.

Преговорите с Анкара визират присъединяването на Турция към ЕС, но гаранция за членство няма. Дори ако преговорите бъдат приключени след 10 до 15 години, приемането на Турция трябва да бъде ратифицирано от всички страни-членки. Франция и Австрия обявиха вече, че по този въпрос решението трябва да се вземе от населението.