Трудният път към Европа

Босна-Херцеговина все още създава впечатлението на незрял юноша: обществеността мечтае за европейско бъдеще, но политиците демонстрират неспособност да поемат отговорност за реформите в страната.

Особено ясно това пролича по време на предизборната борба за местните избори на 2-ри октомври: повечето от кандидатите нямаха разрешения, които да предложат, за местните проблеми и грижи. Дискурсът на партиите остана в плен на миналото, вместо да се насочи към бъдещето. Законодатели, членове на правителството и локални политици дисутираха за и против конституционните промени, смисъла и целите на Дейтънския мирен договор, но не и липсата на ефективност на местните управи. Причината се крие в недостатъчния профил на местното самоуправление. Градовете и общините в страната все още не са се добрали до собствена политическа идентичност. Локалните политици нямат нито куража, нито разбирането, необходимо за поемане на локалните потребности в собствени ръце. Властта вместо това се съсредоточава в управите на общностите и кантоните. Там са могъщите локални феодали от националистическите партии, които не са заинтересовани от съкращаването на администрацията и изграждането на ефективен държавен апарат. Локалните управи все още се самовъзприемат като получатели и изпълнители на заповеди от общностните и кантоналните правителства. Така и 9 години след края на войната все още има кантони, в които конституционно гарантираната равнопоставеност на етническите общности все още не е осъществена.

От една страна правителството на държавата се стреми към споразумение за асоцииране и стабилизиране с ЕС. От друга страна обаче законодателите на всички равнища блокират необходимите за целта реформи, позовавайки се на интересите на съответните си етнически общности. Върховният представител на международната общност Пади Ашдаун трябваше да налага всички важни реформи през последните години чрез декрети. Народните избраници предпочетоха да избягат от отговорност. По този начин босненските политици почувстваха ръцете си развързани и можеха междувременно с нереалистични, но затова пък популистки искания да се борят за електората, предоставяйки непопулярните решения на г-н Ашдаун. Наистина по този начин те не си навлякоха недоволството на избирателите, но и не доказаха, че могат да поемат отговорност за бъдещето на страната.

Още от сега се очертава, че местните избори в Босна- Херцеговина няма да доведат до поврат. Мирът ще са гарантира и през следващите няколко години от международното военно присъствие. От януари от командваната от ЕС мисия АЛТЕА. Процесът на политическите реформи ще напредва и в бъдеще най-вече вследствие на усилията на Ашдаун, който съзира задачата си в сближаването на страната с ЕС. Ала Ашдаун сам не е в състояние да накара страната да узрее за евросъюза. Зрялост трябва да докажат самите босненски политици.