Трудни времена за канцлера Герхард Шрьодер

През следващите десет години германската политика ще се определя от три важни условия. Приравняването на жизнения стандарт на Изток към този на Запада ще продължава да поглъща милиарди, масовата безработица няма да бъде радикално снижена, а броят на онези, които ползват социалните придобивки, ще расте при спадащ брой на хората, които внасят пари в социалните каси. Тези тенденции ще се отразят отрицателно и на финансите на централно, провинциално и местно равнище. Което означава, че социалната държава в западногерманския си модел, която се крепеше не непрекъснатия стопански ръст преди обединението на двете Германия, вече не може да се финансира.

Тази система не може да се спаси и с помощта на идеите на Оскар Лафонтен, според когото с все повече данъци и отчисления трябва да се натоварва непрекъсанто топящата се група на изкарващите средни и добри заплати, както и концерните. Уви, не изглежда много вероятен и икономическият бум в Германия. Износът, който винаги е бил мотор на германската икономика, се натъква на все по-остра международна конкуренция, породена от глобализацията. А вътрешният пазар няма достатъчно сили, за да подсигури траен стопански ръст. Планът на Шрьодер, известен още като Агенда 2010, е опит да се реагира на тази ситуация. Очевидно няма как да се предотврати радикалното съкращаване на държавните разходи, а това, за съжаление, означава, че все по-малко пари ще има и за онези, които по някаква причина се нуждаят от държавна подкрепа. С последните си, много оспорвани законодателни предложения, известни в Германия като Харц 4, правителството прави първата крачка в тази посока. Разбира се, допуснати бяха много грешки. На изборите през 1998 и 2002 Шрьодер даде редица неизпълними обещания, в момента една част от неговите съпартийци вярва, че с рецепти от седемдесетте години може да се оправи положението на трудовия пазар, в здравеопазването и в социалното осигуряване. Подобни неща мислят и синдикатите. А междувременно много избиратели изгубиха доверие в правителството заради шумните спорове в ГСДП и допуснатите грешки грешки при досегашнато осъществяване на Агенда 2010. Днес, около две години преди редовните парламентарни избори, Шрьодер е длъжен да направи всичко възможно, за да си върне това доверие. Неговият аргумент, че опозицията би провела същите реформи, но в доста по-радикална форма, е основателен, но не му върши работа. Нещо повече, той е глупав, защото на практика гласи: изберете ни пак, другите са още по-лоши. А такава позиция всъщност е призив към негласуване. Впрочем, вече от години доста хора наистина не гласуват. За червено-зелената коалиция има два начина да си върне доверието на избирателите. Първият е радикална смяна на политиката. Слава Богу, Шрьодер и не помисля да го стори на фона на описаните тенденции. Вторият начин е цялата коалиция, канцлерът Герхард Шрьодер и външният министър Йошка Фишер най-после да напънат сили и в буквалния смисъл на думата да излязат на улицата със своите идеи. Защото, откакто сдаде председателския пост в ГСДП Шрьодер направо се е барикадирал в канцлерството и не прави никакъв опит да убеди хората в правилността на своята политика. Колкото до Йошка Фишер, който иначе е единственият наистина популярен политик в Германия, в момента той просто не присъства в полезрението на германците. Шрьодер и Фишер май все още не са го разбрали: през идните месеци може би ще загубят онова, което биха искали да спечелят през есента на 2006. Ако продължат да дремят в летаргията на властта си, спонтанната коалиция от демонстранти, крайни синдикалисти, лафонтенисти и опозиционери ще се добере до правото да решава как да вървят и как да се обясняват реформите. Крайно време е да се излезе от дефанзивата и да се мине в нестъпление – не само, защото предстоят редица провинциални избори. Шрьодер и Фишер са дължни да излязат на предизборна борба, най-вече за онова, което искат да постигнат с Агенда 2010. Ако е вярно, че Шрьодер все още не се е отказал, то нека ни го покаже.