Трудни задачи пред ЕС

За изключително трудни, херкулесовски задачи говори Ангела Меркел с поглед към предстоящата европейска среща на върха в Брюксел на 21 и 22 юни. Съществува шанс да се одобри план-график по приемането на новата европейска конституция – каза Меркел и предупреди, че ако това не стане, Европа е застрашена от изключително трудно предвидими последици. Много от хората в 27-те страни-членки в момента изпитват опасения пред една прекалено всемогъща европейска супер-държава –каза още Меркел и поясни :

“Става дума за опасението, че могат ненужно да бъдат отслабени позициите на националните държави . За хората – тези държави – естествено – са родина, с която са свикнали и която им дава ориентир. Има опасения от разрастването на бюрократичните разпоредби от Брюксел, когато те не зачитат достатъчно нашите собствени национални традиции. Мисля, че всички ние е редно да вземаме подобни опасения насериозно.”

Колко големи са тези опасения, за които говори Меркел, стана очевидно по време на референдумите за приемане на европейската конституция във Франция и Холандия, където значителни мнозинства от избирателите гласуваха против новия основен закон. Отхвърленият проектоконституционен договор пък предизвика тлеещата и до днес конституционна криза в Европа. Разногласия между европейците има впрочем не само по въпроса за новата конституция. Най-пресен пример за това е спорът около плановете на американците да разположат елементи от своя противоракетен щит в Източна Европа. Председателят на германската партия на свободните демократи Гидо Вестервеле заяви :

“Разполагането на американски ракети не е работа, засягаща само две, три или четири държави. Това засяга цяла Европа и не е тема, вълнуваща само НАТО. На първо място това е общоевропейска тема. Затова тя трябва да влезе в европейския дневен ред за разглеждане.”

Содиалдемократът Хан-Улрих Клозе пък даде друг пример за липсващо европейско единомислие и единодействие: опитът на Франция да предопредели турския въпрос. Новоизбраният президент Саркози вече отхвърли възможността, Турция да стане пълноправна членка на ЕС. Клозе каза:

“Мисля, че след декларацията на френския президент Саркози по повод преговорите с Турция, е редно да се внесе яснота по този въпрос. Споразумението на ЕС с Турция е в сила не може да бъде поставяно под въпрос от отделен член на общността. В против случай, докъде бихме стигнали?” – запита реторично германският социалдемократ.

Въпреки всички тези проблеми, германската канцлерка Меркел, която председателства в момента общността, смята ЕС за дееспособен. За пример тя посочи единните действия на европейците по повод близкоизточния конфликт и общия призив към двете страни, да прекратят кръвопролитията.