Трудностите , които Индия и Европа срещат с глобализацията

омбай и Делхи. Консорциум около германското акционерно дружество Фрапорт , което притежава концесията за франкфуртското летище и има шанс да се сдобие с концесията за летищата във Варна и Бургас , спечели при наддаването за летището в индийската столица , докато концесията за летището в Бомбай спечели южноаафриканска фирма.В следващите минути Томас Бертлайн коментира проблемите с глобализацията в Индия и Европа.

Глобализацията предизвиква страхове.Някои от тях са обосновани. Дерегулирането на капиталовите пазари например води дотам , че финансовите потоци в световен план във все по-голяма степен и все по-бързо циркулират около земното кълбо и предизвикани от това панически реакции на пазарите хвърлиха внезапно някои страни в криза. Също и глобалната конкуренция за производствени дестинации има своите отрицателни страни.Щом като фирмите могат да търсят свободно производствени дестинации по цял свят се засилва натискът върху работещите и върху правителствата да поддържат ниско ниво на заплатите и данъците .Има обаче и много излишни опасения , които излизат на бял свят най-вече при появата на нови инвеститори и така е навсякъде по света.Две развития през последните дни документират тази даденост.Индийският стоманодобивен магнат Лакшми Митал , най-големият стоманопроизводител в света , който е притежател и на металургичния комбинат Кремиковци , съобщи че иска да сложи ръка върху номер две в бранша-европейският стоманодобивен концерн Арселор и то ако се наложи също и против волята на мениджърите на Арселор . Митал обещава , че няма опасност за работните места. Въпреки това правителствата на Люксембург , Франция , Белгия и Испания както и синдикатите обявиха решителна съпротива.Приблизително по същото време индийското правителство прокламира че ще предостави на частни консорциуми с чуждестранно участие модернизирането на двете най-големи летища в страната, като летището в Делхи на германското акционерно дружество Фрапорт. Също и този чуждестранен инвеститор увери , че ще бъдат създадени нови работни места.Въпреки това синдикати и комунистически политици организираха остри протести.В продължение на четири дни персоналът на летището стачкуваше , докато индийското правителство гарантира запазването на работните места. И в двата случая няма повод за съмнение в сериозността на инвеститорите затова че ще направят всичко заа процъвтяването на поетото от тях предприятие. Не всеки чуждестранен инвеститор си поставя за главна цел бързата печалба .Случаят Митал и Аселор разкрива тесногръдието на европейските политици.Постояно се чува че Митал бил “ новобогаташ” без разбиране за европейската “индустриална култура.”Факт е , че Митал спечели своите милиарди главно в Източна Европа и бившия Съветски съюз след като изкупи стари , нерентабилни стоманодобивни заводи към които европейците не проявяваха никакъв интерес.Индиецът успя да преустрои и превърне тези заводи в конкурентоспособни предприятия и да се възползва от бума в стоманодобивния бранш през последните години. Так бяха спасени безброй европейски работни места.Но това че индийците са по-добрите мениджъри явно не пасва в светогледа на политиците от континентална Европа.Те все още предпочитат да залагат на индустриална политика , която протежира” местните фирми”.